Призна (на гръцки: Βραστή, Врасти, до 1926 година Πρίσνα, Присна[1]) е историческо село в Гърция, дем Пела на административна област Централна Македония.

Призна
Βραστή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 15 m

ГеографияРедактиране

Селото е било разположено на надморска височина от 15 m на 3 km североизточно от Пласничево (Крия Вриси).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Призна е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Призна живеят 65 българи и 95 цигани.[3] Всички жители на селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Призна има 80 българи патриаршисти гъркомани.[4]

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[5]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година през Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Призна има 14 къщи славяни християни и 5 къщи цигани мохамедани.[6]

В 1924 година 61 българи се изселват по официален път в България, а останалите изглежда се изселват в Пласничево. В селото с заселени гърци бежанци.[2] В 1926 година Призна е прекръстено на Врасти (Βραστή).[7] В 1928 година от 55 жители 22 са бежанци. Тъй като 51 от тях са мъже - очевидно става въпрос за селище на наемни работници, което се разпада в средата на 30-те години с мелиорационните дейности в района.[2] В 1930-те години землището на Призна е присъединено към Пласничево.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 82[2] 90[2] 55[2]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 78. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  5. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92 – 93.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  7. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  8. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687