Врежот
Врежот или понякога нечленувано Вреж (на гръцки: Άγιος Λουκάς, Агиос Лукас, до 1926 година Βρες, Врес[1]) е село в Република Гърция, в дем Пела на област Централна Македония с 1555 жители (2001).
|
Врежот Άγιος Λουκάς |
|
|---|---|
| — село — | |
  Врежот  Врежот |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 1555 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира в източната част на Солунското поле, на 10 километра северозападно от Пласничево (Крия Вриси) и на 10 километра южно от град Воден (Едеса).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Църквата „Свети Лука“ според местната традиция е построена в 1790 година.[2] В края на XIX век Врежот е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Врежот живеят 160 българи и 210 цигани.[3] Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Врежот (Vrejot) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[4]
На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
| „ | На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи... Успешните ми действия продължиха и след Конституцията. Така се върнаха към православието двама българи комитаджии с всичките си роднини. От Карйотица Георги Мандалчис и от Врежа Христо Каравангели през октомври 1908.[5] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Врежот е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Източно от селото е обновената манастирска църква „Св. св. Петър и Павел“.[7]
В ГърцияРедактиране
В 1912 година през Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Агиос Лукас, в превод Свети Лука.[8]
ЛичностиРедактиране
- Родени във Врежот
Христо Георгиев, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота[9]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βρες -- Άγιος Λουκάς
- ↑ Άγιος Λουκάς. // Δήμος Πέλλας. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр. 146.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр. 102-103.
- ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 172 и 835.
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 574.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 172.