Природен газ
Природният газ е смес от газове, образували се в недрата на Земята при анаеробното разлагане на органични вещества.
Природният газ се отнася към полезните изкопаеми, използвани най-вече като гориво. В пластовете на земните недра той се намира в газообразно състояние – във вид на отделни натрупвания (газови залежи) или във вид на газова „шапка“ над нефтогазовите местонаходища, а също и в разтворено състояние в нефт или вода. При нормални условия (101,325 kPa и 0 °C) природният газ се намира само в газообразно състояние. Природният газ може да се намира и в кристално състояние под формата на естествени газохидрати.
Природният газ е важен енергиен ресурс.
Физични свойства редактиране
Природният газ е смес основно от въглеводороди от алкановия хомоложен ред с обща формула CnH2n+2: метан (СН4) – от 92 до 98%, етан (С2Н6), пропан (С3Н8), и незначителни количества по-тежки въглеводороди като бутан (С4Н10), пентан (С5Н12), хексан (С6Н14) и други. В почти всички видове природен газ се съдържат азот (N2) и въглероден диоксид (СО2), а по-рядко – сероводород (Н2S) и инертни газове. В природния газ освен изброените елементи се съдържат прах и водни пари, разтворени в него при контакта му с пластовата вода в земните недра.
Метанът се втечнява при –161 °С и е по-лек от въздуха. При концентрация на природен газ от 5 до 15% във въздуха сместа е взривоопасна, което го прави доста по-безопасен от пропан-бутана и голяма част от леките течни горива, които в много по-малка концентрация предизвикват експлозия. Температурата на самозапалване на природния газ е 537°С. Основните продукти при изгарянето му са въглероден диоксид и водни пари.
Газът няма мирис и от съображения за сигурност, за да бъде забелязвано изтичането му, към него се добавя химикал, наречен одорант с рязка, лесно различима неприятна миризма, напомняща гнило зеле, чесън и развалени яйца. Най-често като одорант се използват различни тиоли (меркаптани), например етилмеркаптан (16 g на 1000 m³ природен газ).
Изкопаемо гориво редактиране
Древните китайци първи използвали природен газ, за да изпаряват морска вода и да добиват сол. Сър Хъмфри Дейви още през 1813 г. прави ред анализи и заключава, че рудничният газ е смес от метан с малко количество азот и въглероден диоксид – т. е. той е качествено тъждествен по състав с газа, отделящ се от блатата (т. е. с природния газ). Преди 1830 г. нефтотърсачите в САЩ смятали природния газ за отпаден продукт и го изгаряли на място. От 70-те години на XIX в. започнало транспортирането на природен газ по тръби до американските градове.
Транспортиране на газа редактиране
Природният газ основно се пренася чрез тръбопроводи. Газът под налягане от 7,5 MPa се пренася по тръби с диаметър до 1,42 m. При движението си по тръбопровода газът губи потенциалната си енергия вследствие на триенето (както между газа и стената на тръбата, така и между слоевете на самия газ) и се затопля. Затова през определени разстояния се строят компресорни станции, в които газът се компресира до налягане от 5,5 до 12 MPa и след това се охлажда. Строежът и обслужването на тръбопроводите е доста скъпо, но все пак това е най-евтиният от гледна точка на начални капиталовложения и организация начин за транспортиране на газа на неголеми и средни разстояния.
Освен тръбопроводния транспорт, широко се използват и специални танкери – газовози. Това са кораби, с които газът се превозва във втечнено състояние в специални изотермични съдове при температура от −160 до −150 °С. За да се втечни, газът се охлажда с течен азот при повишено налягане. Степента на това повишение достига 600 пъти в зависимост от нуждите. За да се транспортира газът по този начин, необходимо е да се прекара газопровод от находището до най-близкия морски бряг, на брега да се построи терминал (който е значително по-евтин от обикновено пристанище), на който газът се втечнява и се товари на танкери, и да се осигурят самите танкери. Обикновено вместимостта на съвременните танкери е от 150 000 до 250 000 m³. Този метод на транспортиране е значително по-икономичен от тръбопроводния, стига разстоянието до потребителя на втечнения газ да е над 2000 – 3000 km, но се изискват по-високи начални вложения в инфраструктура, отколкото при тръбопроводния метод. Към достойнствата му се отнася и фактът, че втечненият газ е много по-безопасен при превоз и съхранение, отколкото сгъстеният.
През 2004 г. международните доставки на газ по тръбопроводи са били 502 млрд. m³, а на втечнен газ – 178 млрд. m³.
Има и други технологии за транспортиране на газа, например с помощта на железопътни вагони-цистерни.
Употреба редактиране
Природният газ се използва широко като гориво в жилищни, частни и апартаментни сгради за отопление, отопление на вода и готвене; като гориво за автомобили (газово оборудване за автомобили, газови двигатели), котелни, топлинни централи, различно оборудване и др. Използва се в химическата промишленост като суровина за различни органични вещества, например пластмаси. За да се открива теч на газ без използване на специални устройства, към него се добавя етантол с остра характерна миризма в безвредни концентрации.
В България редактиране
В България под 5% от населението използва природен газ в дома като крайно гориво за отопление, топла вода и готвене. Газопреносната мрежа достига само до 60 общини от общо 264. Средното брутно потребление за всички нужди на глава от населението към 2016 г. е около 400 m³, докато в Европа е около 800 m³. Продажбите в България към 2016 г. са около 3,5 млрд. m³ годишно.[1]
