Протохори
Протохо̀ри или Портора̀з (на гръцки: Πρωτοχώρι, катаревуса Πρωτοχώριον, Протохорион, до 1928 година Πορτοράζ, Портораз[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
| Протохори Πρωτοχώρι | |
| — село — | |
 Протохори на фона на Червена гора, 2006 г. | |
  Протохори  Протохори  Протохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 716 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 670 m надморска височина,[2] югозападно от град Кожани, в подножието на Червена гора. Протохори има две махали.[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ 1528 година Портораз има 81 домакинства с 365 жители.[4]
В XIX век Портораз е смесено гръцко-турско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Проторази (Protorazi) живеят 120 гърци.[5] През 1893 селото е обитавано от 160 семейства на християни и 217 мюсюлмани, като жителите му са около 1800. В началото на XX век християнските му жители го напускат и то става чисто турско. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Путарасъ (Питараста) има 278 турци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Путрас е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 63 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Порторази (Πορτοράζι), Кожанска каза, живеят 350 турци.[8]
В Гърция
редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Портораз остава в Гърция. В 1922 година мюсюлманското население на селото се изселва и в Портораз са заселени гърци бежанци. Първите бежанци са малоазийски гърци, които пристигат през август 1922 г. През декември пристигат понтийски гърци и малко тракийци. В началото на март 1923 година е изгорена джамията и двете турски училища и на тяхно място е построена голямата църква „Свети Георги“, завършена в 1926 година и голяма двуетажна училищна сграда.
През 1927 година името на селото е сменено на Протохори, в превод Главно село. В 1928 година Протохори е чисто бежанско селище със 123 бежански семейства и 184 жители бежанци.[9]
Бежанците са от Цариград (8 семейства), Смирна-Бурса (15 семейства), Трапезунд-Мацука (177 семейства), Керазунд (7 семейства), Амасия (6 семейства), Аргируполи (3 семейства), Санда (3 семейства), Сурмена (5 семейства), Синоп (5 семейства).
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Куру гьол[3] | Κουρού Γκιόλ | Ксиролакос | Ξηρόλακκος[10] | местност в Червена гора на СЗ от Протохори[3] |
| Бакседес[3] | Μπαξέδες | Кипи | Κήποι[10] | местност на С от Протохори[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 465[2] | 515[2] | 452[2] | 628[2] | 571[2] | 580[2] | 479[2] | 506[2] | 741[2] | 626 | 830 | 716 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 323. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 279.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 513. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)