Отваря главното меню

Пчеларово (област Добрич)

(пренасочване от Пчеларово (Област Добрич))
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Пчеларово (Област Кърджали).

Пчеларово е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.

Пчеларово
Общи данни
Население 555 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,444 km²
Надм. височина 222 m
Пощ. код 9550
Тел. код 05739
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 58832
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП)
Кметство
   - кмет
Пчеларово
Антон Атанасов
(БСП)

ИсторияРедактиране

През 1874 г. тук живеят със семействата си двама хаджии – х. Слави Георгиев [* 1818], среден на ръст и с прошарена брада и х. Тони Кольов [* 1789], неработоспособен. Село Пчеларово се намира на 18 км на североизток от областния център гр. Добрич и 13 км от общинския център – Генерал Тошево. Землището на селото е с обработваема площ 23150 дка, а 547 дка са пасища и мери. Земята в този район, както и в цяла Добруджа, е характерна със своето плодородие. Най-ранни писмени източници за селото намираме от 1526 година. През ХVІІІ век селото е посочено в официални турски документи на 16 места, като е записано с името Али бей. Ели бей е от 1732 до 1789 година. През 1873 година е включено в кааза Хаджиоглу – Пазарджишка /Добричка околия/ с 19 мюсюлмански къщи и 32 български къщи. Село Пчеларово е едно от малкото селища в нашата община, което най-рано сменя старото си арабско име със българско. Това става с указ 201 от 02. 09. 1898 година. Предполага се, че новото име идва от местността „Кованлък”, в която се намирала голямата Добричка могила „Кованлък”, което означава пчелин. През 1932 година румънските власти преименуват селото „Присекани”, което може да се преведе в два варианта пчелин или праскова, но по-близко етимологически е до пчелин. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 година е решено: „...село Пчеларово остава Пчеларово”. На километър и половина южно от селото, в местността Кьор куфия, разположена западно от голямата могила има следи от тракийско селище. На територията на пчеларовското землище има следи и от други стари селищни образования. Това е местността Юртлука. Юртлук означава следи от изоставени дворове, т.е. от изоставено селище. През 50-те години на миналия век Димка Серафимова, археоложка от Исторически музей – Благоевград, родом от село Пчеларово, събира голямо количество парчета от глинени съдове, части от стрели, кремъчни оръдия на труда и др. Според нея тези артефакти, този археологически материал се състои от два типа керамика, характерна като славянска и прабългарска, което подсказва, че мястото е населявано хилядолетие назад. Пчеларово е едно от селата в Добруджа, които пламенно защитават българската идентичност по време на Възраждането. След 1850 година борбата за църковна свободата достига своята върховна точка. В 1861 година българите от Хаджиуглу Пазарджик и от околните села изпращат до Високата порта в Цариград и до Гръцката патриаршия пореден проект за удовлетворяване на техните искания за църковна свобода. Той бил подписан и от двама души от село Пчеларово. Това показва, че българите от село Пчеларово вече са притежавали определена политическа зрялост. През 1861 година в Пчеларово се открива църква и училище. Те спомагат за – високото културно и материално положение на българите и запазването на тяхната идентичност. След обявяване на Руско-турската война, българите от село Пчеларово дейно помагат на руската армия. Във всички военни сведения на руската армия се споменава името Ели бей /дн. Пчеларово/. Пчеларовците Жельо Драганов и Вълчо Георгиев били задържани от турската власт в обвинение, че са съгледвачи на руските разузнавателни отряди, Вълчо успява да избяга, а Жельо Драганов бил обесен на Каралезката чешма., Вълчо стига до гр. Меджидия (Румъния) и се включва в една руска разузнавателна част на 16 Донецки полк, с един командир и три войничета. На 8 януари 1878 година полкът водил сражение край Ели Бей, в същия момент разузнавателния отряд на Вълчо Георгиев достигнали на разузнаване до Каралезката чешма. Натъкнали се на турски части, трите войника били убити, а командира тежко ранен. Погребали загиналите до чешмата. След три години Вълчо мести костите на войниците в село Пчеларово. Днес мястото е известно като Казашкото гробче и всяка година на Националния празник на България се полагат цветя и венци от местните хора и руското консулство във Варна. След освобождението в селото се заселват преселци от Северна Добруджа от селата Горно – Чамурлий, Тулченско и Гьол Пунар, Кюстендженско. По-късно горно-чамурлиици били преместени в село Капиново. Село Пчеларово е дало много жертви за народната свобода. През Балканската война по полетата на Тракия падат 13 души, храбри добруджанци от селото. В Първата световна война участие от селото вземат Ганьо Илиев и Койо Михалев, които и загиват на нейните фронтове. В борбата за освобождението на Добруджа, в самия край на 1940 година заболял неизличимо от непосилните условия в румънския затвор ”Дофтана”, умира Стоян Д. Гунчев, секретар на ДРО в Пчеларово по време на чуждата окупация. Бурният духовен живот в селото през годините има своя материален израз. На 9.ХІ.1940 в училището се събират 11 души и основават кредитно – кооперативно сдружение, което по – късно през 1944 г. ще се именува ”Земеделска кредитна кооперация – Надежда”. В началото на миналия век в село Пчеларово се открива и фелдшерски пункт, който обслужвал тогавашните общини, а днес села, Пчеларово и Паскалево. Целодневна детска градина „Дора Габе” е открита през 1975 г. Детското заведение отваря врати за децата от селата Пчеларово, Зограф, Узово, Градини, а впоследствие и за децата от с. Дъбовик. Групата са три и наброяват общо 75 деца. Днес ЦДГ в селото се обучават и възпитават 26 деца в подготвителни и смесени възрастови групи. Учители са Галина Драгомирива и Живка Стоянова. Първото читалищя в Пчеларово е създадено през 1897 г. и се е наричало „Зимна нощ”. Това особено име му е било дадено вероятно, защото дългите зимни нощи създавали най-благоприятни условия за четене и самообразоване на селяните. Новата история на читалището започва на 10. 01. 1941 г. През зимата на 1940 г. група младежи подготвят комедията „Милионерът” по Й. Йовков в Джурковата къща. Представлението вдъхновява хората и на 10. 01. 1941 г. е проведено учредително събрание. За негов председател е избран Иван Стоянов. Решават бъдещото читалище да носи името на светите братя Кирил и Методий. Първи гости на културния дом са светилата на българската литература Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Талев. Дейността на НЧ „Св.св. Кирил и Методий” бързо се разраства през годините и така през март 1956 г. то вече се помещава в нова сграда. До края на 80 – те години към него работят следните школи: театрална, хумористична, танцова, детска, битова група и оркестър, школа за пиано и художествено слово. Библиотеката разполага 11 055 тома литература и периодични издания. Оборудван е кабинет с мултимедия, реализиран по програма „Глобални библиотеки”. Днес с. Пчеларово е едно типично добруджанско село. Жителите му по последни данни наброяват 527 човека, като основният поминък си остава селското стопанство във всичките му разновидности. Събора на селото се провежда на 6 септември.

  • Използван е материал от официалната страница на Община Генерал Тошево

НаселениеРедактиране

  • 1874 г. – 192 души от мъжки пол /132 българи, 51 татари – преселници и 9 турци/
  • 1972 г. – 1268 души
  • 2013 г. – 527 души

ЛичностиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Коледаров, П. и Н. Мичев. Промените в имената и статута на селищата в България 1878-1972. С., 1973, с. 205.

Външни препраткиРедактиране