Военномедицинска академия

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Военномедицинска академия.

Военномедицинската академия (съкратено ВМА) е военно научно-образователно и диагностично-лечебно учреждение в София, България.

Военномедицинска академия
Red Cross icon.svg
Военномедицинската академия в София
Военномедицинската академия в София
Sofia Full City Map.png
42.6842° с. ш. 23.3039° и. д.
Местоположение в София
Пълно име Военномедицинска академия (ВМА)[1]
Местоположение София
Основана 1 декември 1891 г.;
преди 130 години
 (1891-12-01)
Финансиране държавна болница
Вид обща, специализирана
Обвързан университет академия към болницата
Болнична мрежа 32 клиники и отделения
Спешно отделение обособен отделен вход, вдясно от фасадата на болницата[2]
Легла 283
Специалности над 30[3]
Уебсайт www.vma.bg
Военномедицинска академия в Общомедия

ИсторияРедактиране

ВМА е наследник на Софийската обща гарнизонна болница, основана през 1891 г. За първи началник на новооткритата болница е назначен д-р Георги Золотович, виден общественик и активен участник в създаващото се тогава здравно законодателство.

Персоналът на болницата активно участва във войните за национално обединение (1912 – 1918 г.). През този период дейността на лечебното заведение подпомагат германски, австрийски и унгарски лекарски мисии.[4]

През март 1949 г. в гр. София е формирано Народното военномедицинско училище, което е закрито през 1958 г.[5]

През 1960 г. то е възстановено под названието Висш военномедицински институт (ВВМИ), за да отговори на разрастващите се дейности на военномедицинските кадри в областта на диагностично-лечебната, научната и учебната дейност. С течение на годините, особено след построяването на новата сграда, ВВМИ се превръща в авторитетна здравна институция, разполагаща с модерна материално-техническа база, висококвалифицирани специалисти, изтъкнати учени и уважаван преподавателски състав.

С указ № 546 на Министерския съвет от 7 април 1989 г. се създава Военномедицинска академия, обединяваща:

  • Висшия военномедицински институт,
  • Обединения авиомедицински научноизследователски институт,
  • Военноморската болница във Варна,
  • Правителствената болница в София.
 
Военномедицинска академия, сградата на МБАЛ в София.
 
Военномедицинска академия, сградата на МБАЛ във Варна.

Военномедицинската академия е създадена като единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да извършва многообразна диагностично-лечебна дейност, да развива военномедицинската наука и да провежда обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските кадри с цел поддържане готовността и боеспособността на армията, съхранение и възстановяване здравето на военнослужещите.

От 2017 г. съвместно с ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“ ВМА обучава курсанти по образователно – квалификационна степен „Бакалавър“ на акредитираната специалност „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“, като за специализацията към нея „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“ се планира да придобие акредитация през 2019 г.

СтруктураРедактиране

От февруари 2001 г. в състава на ВМА влизат долуизброените структури за извънболнична и болнична медицинска помощ[6].

Бивши военни болнициРедактиране

Бивши военни санаториумиРедактиране

  • Болнична база по балнеология, рехабилитация и профилактика (БББРП), Хисаря
  • БББРП, Поморие
  • БББРП, Банкя

Медицински пунктовеРедактиране

Други поделенияРедактиране

  • Център за военномедицинска експертиза и авиационна медицина.
  • Военномедицински отряд за бързо реагиране.
  • Научноизследователски институт по радиобиология и защита от ядрено, биологично и химическо оръжие в София, кв. Овча купел.
  • Център по военна епидемиология и хигиена в София с отделения в Пловдив, Сливен, Варна.

През 1998 г. се създава Отделение по обща и онкологична гинекология към Клиника по коремна хирургия, необходимост възникнала с приема на жени в армията. От 2004 г. съществува като самостятелна Клиника по обща и онкологична гинекология.

През 2003 г. е създадена Клиника по чернодробно-панкреатична и трансплационна хирургия, специализирана в извършването на оперативно лечение на черния дроб и панкреаса с голям и много голям обем на сложност, както и всички съвременни интервенции в областта на висцералната хирургия по лапароскопски или класически метод. През 2007 г. клиниката стартира програма за чернодробна трансплантация, като оттогава са извършени над 80 чернодробни трансплантации.[7]

Ръководство на ВМАРедактиране

За периода 1960 – 1989 г. като Висш военномедицински институт (ВВМИ)[8]

  • полковник Генчо Кръстинов (1960 – 1962) със заместници полк. Атанас Малеев по лечебната част, полк. Ан. Хаджиниколов (по учебната част) и полк. Любен Янчев (по научната част),
  • проф. Атанас Малеев (1962 – 1964) със заместници полк. Николай Купенов (по учебната част) и полк. Ганчо Савов (по лечебната и научната част),
  • полковник доц. Николай Купенов (1964 – 1967) със заместници полк. Димитър Шишманов (по лечебната част), полк. Ан. Хаджиниколов (по учебната част) и полк. В. Кавракиров (по научната част),
  • полковник доц. Иван Хариев (1967 – 1973) със заместници ген.-майор Д. Шишманов (по лечебната част), полк. Ан. Хаджиниколов (по учебната част до 1971 г.) и полк. Илия Белоконски (по учебната част за периода 1971 – 1973 г.),
  • полковник д-р Васил Герганов (юни 1973 – септември 1981) със заместници ген.-майор Иван Димитров – по лечебната част, по учебната работа полк. Ан. Хаджиниколов (до 1980 г.) и полк. Н. Купенов (1980 – 1981 г.), полк. Илия Белоконски по научната част,
  • генерал-майор проф. Николай Купенов (септември 1981 – септември 1988) със заместници ген.-майор Д. Шишманов – първи зам. началник и по лечебната част, полк. Йовчо Топалов – по учебната част и полк. Ил. Белоконски по научната част,
  • проф. Йовчо Топалов (от септември 1988 до април 1989 г.) със заместници полк. Григор Мечков – първи зам. началник, полк. Младен Григоров – по лечебната част и полк. Тодор Патрашков – по научната част.

От 1990 г. Висшият военномедински институт е обединен с още няколко болници и е образувана Военномедицинска академия

  • чл.-кор. ген.-майор Йовчо Топалов (април 1989 – юни 1990 г.) със заместници полк. проф. Григор Мечков – първи зам. началник, полк. проф. Младен Григоров – по лечебната част и полк. проф. Тодор Патрашков – по научната част[8],
  • акад. ген.-майор Григор Мечков (1990 – 1992) със заместници полк. проф. Младен Григоров – по лечебната част, полк. ст.н.с. І ст. Людмил Хаджийски – по научната част и полк. проф. Вергил Градинаров – по учебната част[8],
  • доц. ген.-майор Никола Александров (1992 – 1994) със заместници полк. доц. Надко Величков (по лечебната част), полк. доц. Красимир Гигов до 1993 г. по учебната и научната част; от 1993 г. по научната част) и полк. проф. Милан Петров (от 1993 г. по учебната част)[8],
  • проф. полк. Милан Петров (1994 – 1998) със заместници полк. доц. Румен Златев – по лечебната част, полк. доц. Борислав Герасимов – по учебната част и полк. доц. Захари Тончев – по научната част[8],
  • доц. бригаден генерал Румен Златев (1998 – 2002) със заместници полк. доц. Александър Петков (по лечебната част) и полк. доц. Андрей Андреев (по учебната и научната част),
  • полк. доц. Александър Петков (временно изпълняващ длъжността) (1 юли – 1 септември 2002 г.)[8],
  • проф. ген.-майор Стоян Тонев (2002 – 2013) със заместници полк. доц. Константин Рамшев (по диагностично-лечебната част и превенция на здравето за периода 2002 – 2007 г.), полк. доц. Асен Петков (по ресурсите и планиране на медицинското осигуряване за периода 2002 – 2007 г.)[8][9], полк. доц. Евгени Белоконски (по диагностично-лечебната дейност за периода 2007 – 2013 г.), полк. доц. Крум Кацаров (по учебно-научната дейност за периода 2007 – 2013 г.) и полк. д-р Александър Парашкевов (по медицинското осигуряване на мисии и поделения на българската армия за периода 2007 – 2013 г.)[10],
  • полковник доц. Крум Кацаров (временно изпълняващ длъжността) (4 декември 2013 – 3 юни 2014),
  • ген.-майор чл.-кор. проф. Николай Петров (3 юни 2014 – 4 май 2017) със заместници полк. проф. Венцислав Мутафчийски (диагностично-лечебната дейност), полк. доц. Румен Попов (по учебно-научната дейност), и полк. доц. Любомир Алексиев[11],
  • полковник проф. Венцислав Мутафчийски (временно изпълняващ длъжността) (4 май 2017 – 7 февруари 2018),
  • бригаден генерал (генерал-майор от 6 май 2019) проф. Венцислав Мутафчийски от 7 февруари 2018 със заместници полк. доц. Владимир Василев (по диагностично-лечебната дейност), полк. доц. Георги Попов (по учебно-научната дейност за периода 2018-2021 г.), полк. доц. Иван Попиванов (по учебно-научната дейност от 2021 г.) и полк. доц. Димо Димов (по войсковото медицинско осигуряване – от 2020 г.)[12].

ИзточнициРедактиране

  1. Обща информация и структура на ВМА
  2. Достъп на пациенти във ВМА
  3. ВМА. Доболнична и болнична помощ
  4. ЗЛАТЕВА, Анка. Австрийските дарители за България, 1912 – 1918 (Български традиции и чужд опит). София: 2004, 195 с.
  5. ЗЛАТЕВ, Марко. Кратък преглед на развитието на военнообразователната система при социализма. In: Образованието в социалистическа България. Между традицията и комунистическата идеология. Проект Преживяно минало. Т. 1. Велико Търново: Фабер, 2015. С. 109, 114.
  6. Регионални болнични звена. ВМА. // Посетен на 13.9.2020 г..
  7. Шеста трансплантация на черен дроб във ВМА от началото на годината. // 2021-11-24. Посетен на 2022-01-29.
  8. а б в г д е ж История на Военномедицинска академия. второ преработено и допълнено издание. София, ВМА, 2004. ISBN 954-739-586-6.
  9. Ръководство на ВМА 2002 – 2007 г, архив на оригинала от 20 май 2007, https://web.archive.org/web/20070520214742/http://www.vma.bg/page2.php?P2=41, посетен на 2007-05-20 
  10. Ръководство на ВМА 2007 – 2013 г, архив на оригинала от 8 май 2012, https://web.archive.org/web/20120508023453/http://www.vma.bg/page2.php?P2=41, посетен на 2012-05-08 
  11. Ген.-майор Николай Петров пред личния състав на ВМА: 2016-а трябва да бъде година на растежа! ВМА
  12. ВМА. Ръководство

Външни препраткиРедактиране