Равна (област Варна)

българско село
(пренасочване от Равна (Област Варна))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Равна.

Равна е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.

Равна
Общи данни
Население 162 души[1] (15 юни 2020 г.)
4,13 души/km²
Землище 20,14 km²
Надм. височина 265 m
Пощ. код 9235
Тел. код 05123
МПС код В
ЕКАТТЕ 61073
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Провадия
Жоро Илчев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Равна
Борислав Бойчев
(БСП)

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934752
1946765
1956610
1965523
1975518
1985489
1992326
2001206
2011149

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 149 100
Българи 148 99,32
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 1 0,67

РелигииРедактиране

християнство

Културни и природни забележителностиРедактиране

Манастир „Св. Богородица“Редактиране

Останките на средновековения укрепен манастир „Св. Богородица“ се намира в близост до жп спирка Равна, на около 3 км северозападно от центъра на селото. Манастирът е с неправилна елиптична форма, следваща конфигурацията на терена, като е разположен на малък хълм в северното подножие на крепостта в местност „Калето“ при село Черковна. От запад манастирът е защитен от малък десен приток на река Провадийска.

Крепостните стени обграждат манастира от всички страни и са с дебелина от 1.5 m, като затварят площ от 8 дка. Манастирът има два входа на северозападната стена и в югоизточния ъгъл. В северозападния ъгъл се забелязва голяма кула с неправилна форма, а на южната стена извън манастира е била долепена правоъгълна сграда, най-вероятно странноприемница.

Манастирът е уникален за българска и световна история. Неговото основаване е датирано от каменен надпис с точност – 23 април 889 г. основан от княз Борис I след покръстването на българския народ и е пряко свързан с княза и с цар Симеон Велики. На основание открития археологически материал, археолозите предполагат, че това е манастира в който цар Симеон се е обучавал да поеме поста на български Патриарх след връщането си от Константинопол и преди възкачването му на престола. В манастира са открити над 330 надписа на 5 различни графични системи. Също така са открити над 3200 рисунки всечени в стените на манастира. Това е нещо непознато до този момент нито в средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито, колкото и дръзко да е, във Византия. Тези графични системи са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското писмо, кирилското писмо, глаголическото писмо. Обитателите на този манастир или поне по-голямата част от тях са познавали и са боравели с четирите графични системи. Руническото писмо е графична система, която се свръзва с прабългарите.

Заедно с тези надписи са открити и близо 30 алфавити на гръцки език. Това показва, че там усилено се е изучавал гръцкият език, имало е училище, тъй като изучаването на гръцки език е било крайно необходимо във връзка с преводаческата дейност. Такива опити са правени както преди идването на Кирило-Методиевите ученици, така също и след идването им, защото е била необходима огромна литература, която е тясно свързана с новата християнска религия.

Сред рисунките има много изображения на конници, езически жреци, символи „кон“ и „кръст“. Изобразени са християнски светци, например Св. Василий и Св. Алексий. Представена е сцената на Възнесението. Има също образи на различни животни – елен, козел, вълк и заек. Върху варовиковите отломъци личат заставки, познати от украсата на най-ранните старобългарски ръкописи. Прави впечатление, че буквите от надписите имат същата големина и начертания, каквито имат и върху пергамента. Всичко това дава основание изданието на ЮНЕСКО да нарече манастира край Равна „каменна библиотека от Х век“, „първата българска езикова лаборатория“.

В манастира са разкрити църква, скрипторий, жилищни сгради, баня. Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенезите.[5]

Останките от манастира са трудно достъпни. От автомагистралата Варна – София трябва да се отклоните към разклона за гр. Провадия. Преди да стигнете Провадия завивате към с. Венчан. След около 6 километра ще стигнете гара Равна, която представлява изоставена, но все още съществуваща сграда. Трябва да пресечете железопътната линия, да минете покрай гарата и да завиете надясно. Ще продължите по асфалтовия път, като с автомобил ще стигнете донякъде. Оттам продължавате пеша. Пътят продължава да е асфалтиран, но е обрасъл с храсти и дървета. В края ще стигнете до бивш паркинг. По едвам забележима пътека поемате на север и ще стигнете до останките от манастирския храм. Манастирският комплекс не се поддържа и са нужни усилия да видите това, което е останало.

Скални феномениРедактиране

Множество скални феномени, един от които е „Пробитият камък“[6]

Редовни събитияРедактиране

Честване на празника на селото „Маринден“ 30 юли. Също така и множество други празници, като се спазват всякакви традиции.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. „Справка за населението на село Равна, община Провадия, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 5 януари 2017.
  3. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  5. „www.bulgariancastles.com“, архив на оригинала от 18 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170218024848/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/3781, посетен 18 февруари 2017 
  6. „www.guide359.com“, архив на оригинала от 23 април 2016, https://web.archive.org/web/20160423101450/http://www.guide359.com/article/123/, посетен 23 април 2016 

Външни препраткиРедактиране