Ъглѐн (стара паралелна форма Аглен) е село в Северна България в община Луковит, област Ловеч. То е единственото от над 5000 български села, чието име започва с буквата Ъ.

Ъглен
Общи данни
Население719 души[1] (15 септември 2022 г.)
16,4 души/km²
Землище43,79 km²
Надм. височина166 m
Пощ. код5791
Тел. код06982
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ85010
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Ъглен

Красимир Кръстев

(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Ъглен се намира в община Луковит по поречието на река Вит.

Селото наброява 779 жители, а за благоустройството му допринася и фактът, че двата големи града Плевен и Ловеч са на 40 km от него, както и близкият град Луковит на 25 km, който осигурява работа на много хора. Землището е с площ от 43 516 дка и граничи с землищата на град Луковит и селата Бежаново, Драгана, Дерманци, и Ракита. Част от землището на селото около 12 091 дка попада в защитена зона Студенец обявена в Държавен Вестник брой 105.

В околността се намират над 20 пещери, а варовиковите скали образуват впечатляващ релеф. Каньонът между селата Ъглен и Садовец е образец за сурова красота. Дори през лятото, когато брегът на реката е обрасъл в зеленина, скалите, чиято височина на места достига 100 m, придават своеобразна студенина на пейзажа.

Виещата се около селото река Вит предлага на всички запалени риболовци приятен излет и неоспорим улов, най-вече на мряна, скобар и речен кефал.

ИсторияРедактиране

Има много легенди за създаването на селото, като една от тях има най-много привърженици и е описана в книгата на Христо Пацов „Въртележката“ – според нея днешните жители са се преселили от село Чурек, Софийско в „Иглен града голяма“, след като турците са ги гонили. Оттогава се води документацията на селото. Но доказателства, намерени в близките пещери доказват, че тези места са били заселени още от праисторически времена.

РелигииРедактиране

Източноправославни, в селото има църква „Св. Архангел Михаил“ която е построена през 1888.

Към 1893 година в селото са живели 30 помаци.[2]

Културни забележителностиРедактиране

Паметник на загиналите в Руско-турската война

Паметна плоча в памет на загиналите 74 души от с. Ъглен през 1877 г.

Природни забележителностиРедактиране

„Дупката“ – сводеста скала под която минава река Вит, местна забележителност.

„Червена стена“ – каньон край селото.

„Рачковият вир“ – живописен вир край селото.

„Слончето“ – скала на брега на р. Вит във формата на слон

ПещериРедактиране

Очилата – дължина – 350 m, Водница – дължина – 249 m, дълбочина – 28 m, Цепката, Прилепната, Кварцовата пещера, Сврачи дупки, Тройката, Селището, Гълъбарника, Узуновската, Виделица, Духлатата пещера, Зиданката, Урсус дупка, Данчова дупка, Печинака, Черната пещера, Големият борсук, Нишана, Дивчовата дупка, Черницата, Къпинака, Убежището, Пясъчната, Свещта 9, Ганчова пропаст, Проходната пропаст.

Редовни събитияРедактиране

Едно от редовните събития е панаирът на селото провеждан в последната събота и неделя на август (на празника Голяма Богородица по стар стил). Също и Събора който се провежда на 21 ноември – Архангел Михаил по стар стил.

Личности родени или живеещи в ЪгленРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.

Външни препраткиРедактиране