Ъглен
Ъглѐн (стара паралелна форма Аглен) е село в Северна България в община Луковит, област Ловеч. То е единственото от над 5000 български села, чието име започва с буквата Ъ.
| Ъглен | |
  Ъглен  Ъглен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 700 души[1] (15 март 2024 г.) 16 души/km² |
| Землище | 43,79 km² |
| Надм. височина | 166 m |
| Пощ. код | 5791 |
| Тел. код | 06982 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 85010 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Ъглен
Красимир Кръстев (ГЕРБ) |
География
редактиранеСело Ъглен се намира в община Луковит по поречието на река Вит.
Селото наброява 779 жители, а за благоустройството му допринася и фактът, че двата големи града Плевен и Ловеч са на 40 km от него, както и близкият град Луковит на 25 km, който осигурява работа на много хора. Землището е с площ от 43 516 дка и граничи с землищата на град Луковит и селата Бежаново, Драгана, Дерманци, и Ракита. Част от землището на селото около 12 091 дка попада в защитена зона Студенец обявена в Държавен Вестник брой 105.
В околността се намират над 20 пещери, а варовиковите скали образуват впечатляващ релеф. Каньонът между селата Ъглен и Садовец е образец за сурова красота. Дори през лятото, когато брегът на реката е обрасъл в зеленина, скалите, чиято височина на места достига 100 m, придават своеобразна студенина на пейзажа.
Виещата се около селото река Вит предлага на всички запалени риболовци приятен излет и неоспорим улов, най-вече на мряна, скобар и речен кефал.
История
редактиранеИма много легенди за създаването на селото, като една от тях има най-много привърженици и е описана в книгата на Христо Пацов „Въртележката“ – според нея днешните жители са се преселили от село Чурек, Новоселско, в „Иглен града голяма“, след като турците са ги гонили. Оттогава се води документацията на селото. Но доказателства, намерени в близките пещери доказват, че тези места са били заселени още от праисторически времена.
Население
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 796 | 100,00 |
| Българи | 712 | 89,44 |
| Турци | 11 | 1,38 |
| Цигани | 8 | 1,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 4 | 0,50 |
| Неотговорили | 61 | 7,66 |
Религии
редактиранеИзточноправославни, в селото има църква „Св. Архангел Михаил“ която е построена през 1888.
Културни забележителности
редактиранеПаметник на загиналите в Руско-турската война
Паметна плоча в памет на загиналите 74 души от с. Ъглен през 1877 г.
Природни забележителности
редактиране„Дупката“ – сводеста скала под която минава река Вит, местна забележителност.
„Червена стена“ – каньон край селото.
„Рачковият вир“ – живописен вир край селото.
„Слончето“ – скала на брега на р. Вит във формата на слон
Пещери
редактиранеОчилата – дължина – 350 m, Водница – дължина – 249 m, дълбочина – 28 m, Цепката, Прилепната, Кварцовата пещера, Сврачи дупки, Тройката, Селището, Гълъбарника, Узуновската, Виделица, Духлатата пещера, Зиданката, Урсус дупка, Данчова дупка, Печинака, Черната пещера, Големият борсук, Нишана, Дивчовата дупка, Черницата, Къпинака, Убежището, Пясъчната, Свещта 9, Ганчова пропаст, Проходната пропаст.
Редовни събития
редактиранеЕдно от редовните събития е панаирът на селото провеждан в последната събота и неделя на август (на празника Голяма Богородица по стар стил). Също и Събора който се провежда на 21 ноември – Архангел Михаил по стар стил.
Личности, родени или живеещи в Ъглен
редактиране- Тодор Владов (? – 1877), български революционер. Доброволец в Сръбско-турската война (1876). Български опълченец от III дружина I рота. Убит в битката при Стара Загора на 19 юли 1877 г. Посмъртно представен за награждаване със Знака за отличие на Военния орден „Свети Георги“ IV степен.[4]
- Атанас Кунев Бояджиев (1874 – 1935)
- Трифон Кунев (1880 – 1954)
- Илия Волен (1905 – 1982)
- Христо Пацов
- Георги Черкелов (1930 – 2012), живял в Ъглен
- Йото Пацов (р. 1949)
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
- ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954-692-001-0. с. 379, № III.107.26.
