Радовишани

Радовишани (единствено число радовишанец/радовишанчанка) са жителите на град Радовиш, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Радовиш

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

Ана Поцкова (1926 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд^[1]
Анастасий Струмишки (Спас Струмишки) (1774 – 1794), християнски новомъченик
Александър Караманов (1927 – 1944), югославски партизанин, български поет

Б

Бекир, български революционер, деец на ВМРО^[2]

В

Вангя Чашуле (1923 – 1986), югославска публицистка и партизанка
Васил Лахтов (1914 – 1964), югославски археолог

Г

Георги Вангелов, деец на ВМОРО, член на околийския комитет през лятото на 1898 година^[3]
Георги Хаджиманчев Георгиев (1867 – след 1943), български революционер, деец на ВМОК
Георги Здравев (р. 1941), етнограф от Северна Македония
Георги Урумов, български общественик и учител
Георги Хаджиевтимов, деец на ВМРО

Д

Димитър Николов (1886 – ?), завършил математика в Белград в 1908 г.^[4] и в София в 1914 г.^[5]
Димитър Ташев (1887 – 1966), български революционер и духовник
Димитър Филипов, български учител в Петрич^[6] (1871 – 1876), брат му Кирил Филипов също е учител в Петрич^[7]
Димитър Хаджигригоров (1888 – 1961), български юрист и общественик, председател на българския акционен комитет в Щип^[8]
Димитър Шатоев (1876 – 1922), български революционер и духовник

З

Зоица Иванова (1882 – ?), българска учителка и революционерка
Зоица Попкостадинова Пенкова, българска учителка и революционерка

И

Иван Попевтимов (1886 – 1944), български революционер
Илия Кокошанов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Георгиев Топчията^[9]
Илия Кютюкчиев (1877 – ?), български евангелски проповедник
Илия Христофоров (1879 – 1953), български просветен деец
Илхами Емин (р. 1931), поет и преводач от Северна Македония от турски произход

К

Ката Лахтова (1924 – 1995), югославска политичка
Кирил Ципушев (1906 – 1928), български революционер
Константин Мазнов – Казим или Кязим бей, български революционер от ВМОРО^[10]^[11]
Конст. Христ. Сребрев, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров^[12]
Костадин Илиев (1872 – ?), български революционер
Коце Зафиров (1869 – 1915), български революционер
Коце Попандонов, български революционер
Коце Ципушев (1877 – 1968), български революционер

М

Михаил Шатоев, български книжовник

Н

Никола Василев, български революционер^[13]
Никола Георгиев (1881 – 1932), български революционер
Никола Казанджиев (1879 – 1971), български революционер
Никола Христов – Страхил (1877), член на Тайния македоно-одрински студентски кръжок в Санкт Петербург през 1900 година^[14]

П

Петруш Поплазаров, български революционер от ВМОРО

Т

Тодор Стефанов, български революционер, деец на ВМОРО
Томе Даневски (р. 1970), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
Ташо Андонов Дацов (1865 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО

Х

Христофор Костадинов (Константинов) Тюфекчиев, участник в църковната борба^[15]
Христо Николов (1872 – ?), български просветен деец
Христо Урумов, български просветен деец
Христо Ципушев, български революционер
Христо Сребреников, български възрожденски деец

Ш

Шевкет Радо (1913 – 1988), турски журналист

Я

Яне Темелкович, български учител в Робово от 1866 година^[16]

Македоно-одрински опълченци от Радовиш

Коце Айтов, 38-годишен, ковач, III отделение, четата на Стамен Темелков, Нестроева рота на 13 кукушка дружина^[17]
Спас Андонов, 57-годишен, жител на София, служещ, I отделение, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на бронзов медал^[18]

Починали в Радовиш

Атанас Димитров Ангелов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война^[19]
Васил Димитров Матев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[20]
Йосиф Тасев (? – 1908), български духовник и учител, йеромонах
Димитър Бакърджиев (1880 – 1919), революционер от ВМОРО
Иван Филчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[21]
Яким Якимов Кесъков, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война^[22]

Други

Христо Алексиев – български просветен деец, учител в Радовиш преди 1878 година

Бележки

↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 160 – 161.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 671.
↑ Парцел 37 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48, 107.
↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 76.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.
↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 93.
↑ Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.132
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 642.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 85
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 13
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 124
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 32

[одред-149-1] Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.

[Михайлов_938-2] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.

[3] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.

[Танчев_56-4] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.

[5] Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929

[6] Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 160 – 161.

[7] |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 671.

[София_помни_37-8] Парцел 37 // София помни. Посетен на 4 март 2016.

[9] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32

[10] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48, 107.

[11] Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 76.

[12] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32

[13] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.

[14] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 93.

[15] Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.132

[16] |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 642.

[17] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.

[18] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.

[19] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 85

[20] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 13

[21] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 124

[22] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 32

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]