Стамен Темелков

Стамен Темелков, известен като Ораовски или Радовишки[1], е български революционер, терорист и радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стамен Темелков
български революционер
Роден
Четата на Григор Джинджифилов с четите на Георги Мончев, Гоце Междуречки, Дякон Евстатий, Стамен Темелков и Христо Цветков.

БиографияРедактиране

Темелков е роден в 1864 година в Ораовица, Османската империя, днес Северна Македония. Той е един от основателите и член на първия революционен комитет в Ораовица. Става нелегален в 1899 година. Четник е при Гоце Делчев и Велко Миков и от 1900 година е околийски войвода в Радовишко.[2] Убива турския разбойник Хасан бей, а през 1902 година посреща в района си ревизионната чета на Тома Давидов[3]. На 21 май 1903 година води сражение в местността Асанлий, при която от 15-те м учетници загиват Ради Калоянов от Панагюрище, Костадин от Крушево, Ефтим Георгиев от Падеш, Илия Янев от Дедино и Ангел Илиев от Войславци[4].

По време на Хуриета се легализира, но става отново нелегален от 1910 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в българската армия и оглавява партизанска чета №34 на Македоно-одринското опълчение, действаща в Радовишко[6] а по-късно служи в 15 щипска дружина.[7]

Жена му Гена е убита от сърбите след Междусъюзническата война, а през януари 1919 година Темелков е арестуван, изтезаван и хвърлен в затвора в Радовиш.[12][13]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Стамен Темелков е награден с орден „Свети Александър“.[14]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 90.
  2. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 361.
  3. ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.148, стр.12-14
  4. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.367.
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  6. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700 и 893 – 894.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 165.
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 336.
  14. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стамен_Темелков&oldid=10959495“.