Отваря главното меню

Стамен Темелков, известен като Ораовски или Радовишки[1], е български революционер, терорист и радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стамен Темелков
български революционер
Роден

БиографияРедактиране

Темелков е роден в 1864 година в Ораовица, Османската империя, днес Северна Македония. Той е един от основателите и член на първия революционен комитет в Ораовица. Става нелегален в 1899 година. Четник е при Гоце Делчев и Велко Миков и от 1900 година е околийски войвода в Радовишко.[2] Убива турския разбойник Хасан бей, а през 1902 година посреща в района си ревизионната чета на Тома Давидов[3]. На 21 май 1903 година води сражение в местността Асанлий, при която от 15-те м учетници загиват Ради Калоянов от Панагюрище, Костадин от Крушево, Ефтим Георгиев от Падеш, Илия Янев от Дедино и Ангел Илиев от Войславци[4].

По време на Хуриета се легализира, но става отново нелегален от 1910 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в българската армия и оглавява партизанска чета №34 на Македоно-одринското опълчение, действаща в Радовишко[5] а по-късно служи в 15 щипска дружина.[6]

Жена му Гена е убита от сърбите след Междусъюзническата война, а през януари 1919 година Темелков е арестуван, изтезаван и хвърлен в затвора в Радовиш.[11]

По случай 15-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Стамен Темелков е награден с орден „Свети Александър“.[12]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.90
  2. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 361.
  3. Илюстрация Илинден, 1943, бр.148, стр.12-14
  4. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.367.
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 700 и 893 – 894.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 248.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 165.
  12. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108