Стамен Темелков
Стамен Темелков, известен като Ораовски или Радовишки[1], е български революционер, терорист и радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Стамен Темелков | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден | |
БиографияРедактиране
Темелков е роден в 1864 година в Ораовица, Османската империя, днес Северна Македония. Той е един от основателите и член на първия революционен комитет в Ораовица. Става нелегален в 1899 година. Четник е при Гоце Делчев и Велко Миков и от 1900 година е околийски войвода в Радовишко.[2] Убива турския разбойник Хасан бей, а през 1902 година посреща в района си ревизионната чета на Тома Давидов[3]. На 21 май 1903 година води сражение в местността Асанлий, при която от 15-те м учетници загиват Ради Калоянов от Панагюрище, Костадин от Крушево, Ефтим Георгиев от Падеш, Илия Янев от Дедино и Ангел Илиев от Войславци[4].
По време на Хуриета се легализира, но става отново нелегален от 1910 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в българската армия и оглавява партизанска чета №34 на Македоно-одринското опълчение, действаща в Радовишко[5] а по-късно служи в 15 щипска дружина.[6]
| Чета № 34 на МОО с командир Стамен Темелков | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
| Иван Андонов | 30 | Радовишко | Дедино[7] | ||
| Иван Филев | 25-30 | Радовишко | Ораовица[8] | ||
| Коце Айтов | 38 | Радовишко | Радовиш[9] | ||
| Христо Дончов (Загорцали) | 35 (45) | Радовишко | Загорци[10] | ||
Жена му Гена е убита от сърбите след Междусъюзническата война, а през януари 1919 година Темелков е арестуван, изтезаван и хвърлен в затвора в Радовиш.[11]
По случай 15-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Стамен Темелков е награден с орден „Свети Александър“.[12]
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.90
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 361.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.148, стр.12-14
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.367.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 700 и 893 – 894.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 248.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 165.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108