Георги Георгиев (Радовиш)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.
Георги Хаджиманчев Георгиев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
| Георги Георгиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Роден е в 1867 година[2] в Радовиш, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1892 година бяга от османските власти в свободна България и се установява в София. Там влиза в средите на македонската емиграция, бореща се за освобождението на българите в Македония и става съратник на Трайко Китанчев, Димитър Ризов, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Александър Радев, софийския митрополит Теодосий и други. Взема дейно участие в борбите на ВМОК и в периода 1894 – 1895 година е четник в четите на Кочо Лютата, Кочо Муструка и Борис Сарафов. След това е изпратен от Върховния комитет в Цариград с разузнавателна мисия, тъй като знае турски. В Цариград отсяда във Фенер при църквата „Свети Стефан“, където е в тесни връзки с българите там. Остава в Цариград две години, където действа като шпионин. В началото на 1900 година е издаден от гръцкия консул в София доктор Молоходес и е заловен от османските власти. Затворен е в затвора Топхаане, от където след намеса на българския консул Иван Ст. Гешов е освободен скоро. Малко по-късно Георгиев е отново арестуван от османските власти и е изпратен на заточение в Сирия. Прекарва пет години изгнание в Сирия, Египет, Палестина и Арабия. След това е освободен след застъпничеството на руския генерален консул и през Русия се завръща в родния край.[1]
Георгиев взема участие в Балканската и Междусъюзническата война в 1912 – 1913 година.[1] След демобилизацията на българската войска след Първата световна война се връща в София, след което е заселен във врачанското село Борован.[1]
На 25 февруари 1943 година, като жител на Борован, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 50.
- ↑ Към 25 февруари 1943 година е на 76 години
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 49.