Димитър Ташев (свещеник)
Тази статия е за радовишанина, свещеник в Плевен,. За тракийския революционер вижте Димитър Ташев.
Протойерей Димитър Ташев Дацев е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Димитър Ташев | |
| български духовник и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1966 г.
|
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
| Семейство | |
| Баща | Ташо Андонов |
Биография редактиране
Роден е на 29 август 1887 година в македонския град Радовиш, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Ташо Андонов Дацев е търговец и революционер от голям струмишки род, а майка му Вангелия Д. Ципушева е от Радовиш, дъщеря на възрожденеца Димитър Ципушев и сестра на революционера Коце Ципушев.[1] Завършва II прогимназиален клас в Радовиш, след което от III клас започва да учи в Струмица. Митрополит Герасим Струмишки му осигурява стипендия за Цариградската българска семинария, която завършва с отличен успех. После със стипендия на Екзархията в 1910 година завършва Духовната академия в Киев, Русия, със степен кандидат на богословието.[2][3]
Още в I курс на семинарията Ташев влиза във ВМОРО.[3] Внася революционни вестници, а след Хуриета пренася кореспонденцията на Тодор Александров и Христо Матов, които организират Съюза на българските конституционни клубове. След завършването на Киевската акдемия в 1910 годна става учител в Сярското българско педагогическо училище. По време на изборите в 1912 година агитира за партията Свобода и споразумение, която е подкрепена от Екзархията. Няколко пъти е арестуван от младотурските власти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Георги Занков и нестроева рота на 11 сярска дружина. Награден е с орден „За заслуга“[5]
Емигрира в Плевен и е архиерейски наместник и председател на църковното настоятелство на църквата „Свети Николай“. Димитър Ташев е председател на местното македонско братство.[6] През 1922 година основава местния клон на Илинденската организация. През октомври 1924 година влиза в конфликт с централното ръководство на Илинденската организация, която го обвинява в пиянство, комар и разхищение на пари, които е събирал като архиерейски наместник и в крайна сметка е изключен от нея през 1926 година. Ръководството на ВМРО лично го призовава в писмо да се оттегли от македонските дела и да отиде в манастир.
В 1933 година Ташев участва в комисията на Великия македонски събор, изготвила деклакарцията на събора, в която се казва, че:
| „ | най-същественото условие за премахването на враждите и недоверието между балканските народи е обособяването на Македония, която днес е разпокъсана между трите държави Югославия, Гърция и България, в една самостоятелна политическа единица в нейните естествени географски граници. Идеалът е „Македония за македонците!“... С прискърбие съборът констатира, че рушители и престъпници спрямо македонското дело намират подкрепа и съдействие в българските официални политически кръгове.[7] | “ |
Димитър Ташев умира през 1966 г. на 79-годишна възраст.[8]
Бележки редактиране
- ↑ а б Ташевъ, Д. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 17.
- ↑ Выпускники Киевской духовной академии 1823-1869, 1884-1915 гг.
- ↑ а б Ташевъ, Д. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 19.
- ↑ Ташевъ, Д. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 20.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 538.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
- ↑ "BG Север" - брой 27 (15 - 21 юли 2011 г.)[неработеща препратка]