Райковци (Валовищко)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бившето село в Гърция. За селото в България вижте Райковци.

Райковци или Райковче[1] (на гръцки: Καπνότοπος, Капнотопос, до 1926 година Ραϊκόφτσα, Райкофца[2]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.

Райковци
Καπνότοπος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Население изселено души (?)

ГеографияРедактиране

Райковци е било разположено на 33 километра северно от град Сяр (Серес) и на 17 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от личното име Райко. Гръцката форма Райкофца и Райковче отразяват турския изговор.[3]

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Райковци е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кайкорца (Kaïkortza), Мелнишка епархия, живеят 150 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Райковца (Raïkovtsa) е посочено като село с 65 домакинства и 200 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Райковци, една част е чифлик на някой си Христаки от Демир Хисар и на Ваки. От Сенгелово има едва един час. Изкарва ориз и арпаджик. В гръцката му църква Веркович и Гологанов видели изображение на седмочислениците. 52 къщи българе.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Райковци живеят 420 българи.[7]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Райковица (Raïkovitza) има 640 българи екзархисти и 18 цигани и работи българско училище с 1 учител и 21 ученика.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Райковци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

До 1912 година селото е чифлик, собственост на гъркоманина от Сяр Зл. Кочев.[3]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Райковци се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Райковци е смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 142 души бежанци.[10] В 1926 година е прекръстено на Капнотопос, в превод задимено място.

ЛичностиРедактиране

Родени в Райковци
  •   Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[11]
  •   Атанас Константинов, македоно-одрински опълченец, 2 отделна партизанска рота, 3 рота на 10 прилепска дружина, 2 рота на 11 сярска дружина[12]
  •   Атанас Николов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на бронзов медал[13]
  •   Димитър Петров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[14]
  •   Динчо Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[15]
  •   Запре Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[16]
  •   Иван Стоянов (1878 или 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 14 воденска дружина[17]
  •   Илия Георгиев (Георгев, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
  •   Коста Стоянов, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев[19]
  •   Костадин Георгиев (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[20]
  •   Мито Иванов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 14 воденска дружина[21]
  •   Петко Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев, Нестроева рота на 15 щипска дружина[22]
  •   Стоян Заприн, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев[23]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 138.
  2. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  3. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 182.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 497.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 558.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 671.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 156.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 159.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.