Уикипедия

Райко Николов

български офицер от Държавна сигурност и дипломат

Райко Маринов Николов е български офицер от Държавна сигурност (подполковник) и дипломат.

Райко Николов
български офицер от Държавна сигурност и дипломат
Роден
Починал
22 март 2021 г. (95 г.)
Религияатеизъм[1]
Учил вЮридически факултет на СУ
ПартияБългарска комунистическа партия (февруари 1946 г.)[1]
Семейство
ДецаМарин Райков

Той е баща на дипломата Марин Райков, който оглавява служебно правителство между март и май 2013 година.

Биография редактиране

Райко Николов е роден на 5 август 1925 година в село Козлуджа, Варненско, в заможно семейство, има брат и сестра.[2] През 1939 година отива във Варна, за да учи в гимназия, и там се включва в незаконния комунистически Работнически младежки съюз (РМС).[3] Завършва гимназия през 1943 година, но на 25 декември е арестуван за работата си в организацията.[3] След престой в ареста е освободен без да му бъдат повдигнати обвинения, като в първите месеци след освобождаването му е изолиран от РМС, заради съмнения в лоялността му, но след това отново е ангажиран в организацията.[4] Тези съмнения по-късно стават причина за проверки на Държавна сигурност, но не се отразяват съществено на кариерата му.[5]

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат Николов е в родното си село и се включва в последвалите преврата насилия, след което постъпва в Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ в София.[6] През 1946 година се уволнява от армията, през февруари става член на Българската комунистическа партия, а след това се записва да учи право в Софийския университет.[7]

На 1 май 1948 година Райко Николов е назначен Трети отдел (разузнаване) на Държавна сигурност.[7] Той има необичайно добро образование за служител на разузнаването от този период – през 1950 година завършва университета – като дори знае чужди езици – френски и руски, и скоро става един от ценените млади служители.[8] На 1 март 1949 година вече е повишен в групов началник, при военизирането на Държавна сигурност през 1951 година получава звание старши лейтенант.[9] По това време започва активната му подготовка за изпращането му на работа в чужбина, като за прикритие е назначен на дипломатическа служба.[10]

В началото на 1952 година Николов е изпратен на работа в Париж под прикритието на трети секретар в посолството и веднага започва да развива активна дейност в търсене на перспективни контакти.[11] На 5 декември 1953 година е повишен в ранг на началник на отделение, а няколко месеца по-късно и в звание капитан, изглежда в резултат на един от най-големите успехи в историята на българското разузнаване – вербуването на особено ценен агент, младият по това време политик Шарл Ерню, който през 80-те години достига до поста военен министър на Франция.[11] След като Николов напуска Париж агентът е прехвърлен на съветското, а по-късно – на румънското разузнаване.[12]

Райко Николов се връща в България в края на 1956 година, а на 9 август 1957 година е повишен в майор.[13] През 1959 година се жени за Лидия Ванева, журналистка в Радио „София“.[13] По това време България възстановява дипломатическите си отношения със Съединените щати и той веднага е изпратен на работа във Вашингтон под прикритието на втори секретар в новооткритото посолство.[14] На 7 септември 1961 година е повишен в подполковник.[15]

Николов се връща от Вашингтон в България през 1963 година и на 27 септември е освободен от Държавна сигурност, оставайки на работа само в Министерството на външните работи.[16] Причините за тази необичайна промяна не са известни, в документацията на Държавна сигурност се отбелязва само, че това става по договореност между вътрешния и външния министър.[17]

През следващите десетилетия Райко Николов работи като дипломат, заемайки и поредица от постове в чужбина – културен аташе в Северна Корея (1967 – 1968), посланик в Кувейт (1968) и Южен Йемен (1970), постоянен представител при службата на Организацията на обединените нации в Женева (1973), посланик в Югославия (1978 – 1982) и Италия (1984 – 1990).[17] От средата на 90-те години издава няколко мемоарни книги, които обаче засягат само дипломатическата му кариера без да споменават работата му в разузнаването.[17]

Райко Николов умира на 22 март 2021 година.[18]

Награди редактиране

  • Медал „За боева заслуга“ (1954)[19]
  • Орден „Червено знаме“ (29 декември 1959)[14]

Библиография редактиране

  • „Дипломация на четири очи: Из дневника на един български посланик в Югославия“ (1995, 9540706599)[20]
  • „На горещ пост в Рим: След изстрелите срещу папата“ (1998, 9540710855)[21]
  • „Парижки години“ (2004, 9545284153)[22]
  • „Български посланик разказва“ (2009, 9789545289064)[23]
  • „Живот в два свята“ (2014, 9789543983384)[24]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. ↑ Методиев 2015, с. 493 – 494.
  3. ↑ а б Методиев 2015, с. 494.
  4. ↑ Методиев 2015, с. 494 – 495.
  5. ↑ Методиев 2015, с. 495.
  6. ↑ Методиев 2015, с. 495 – 496.
  7. ↑ а б Методиев 2015, с. 496.
  8. ↑ Методиев 2015, с. 497 – 499.
  9. ↑ Методиев 2015, с. 498.
  10. ↑ Методиев 2015, с. 499.
  11. ↑ а б Методиев 2015, с. 499 – 502.
  12. ↑ Методиев 2015, с. 502 – 503.
  13. ↑ а б Методиев 2015, с. 504.
  14. ↑ а б Методиев 2015, с. 505.
  15. ↑ Методиев 2015, с. 506.
  16. ↑ Методиев 2015, с. 506 – 507.
  17. ↑ а б в Методиев 2015, с. 507.
  18. ↑ https://www.mediapool.bg/pochina-dalgogodishniyat-diplomat-raiko-nikolov-news319672.html
  19. ↑ Методиев 2015, с. 503.
  20. ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1028065508#full
  21. ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1031823332#full
  22. ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1041749732#full
  23. ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1231288036#full
  24. ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1265752036#full
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Райко_Николов&oldid=11949683“.