Растойца или понякога книжовно Растовица[1] (на македонска литературна норма: Растојца) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Растойца
Растојца
— село —
Църквата „Света Богородица“ в Растойца
Църквата „Света Богородица“ в Растойца
North Macedonia relief location map.jpg
41.3286° с. ш. 21.1939° и. д.
Растойца
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 720 m
Население 19 души (2002)
Пощенски код 7244, 7240
МПС код BT
Растойца в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 720 m надморска височина в Долен Демир Хисар. Землището на Растойца е 8 km2, от които обработваемите площи са 125 ha, пасищата заемат 116 ha, а горите 540 ha.[2]

ИсторияРедактиране

Селото първоначално е в местността Стара Растойца, на 6-7 km югоизточно от днешното местоположение, между селата Прибилци и Ново село. Според местната легенда край Прибилци имало разположен турски гарнизон, който често правил зулуми. Един ден растойчани убили няколко турски войници и аскерът опожарил старото село, а растойчани избягали на новото.[2]

В XIX век Растойца е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Растоици е много красиво село с 25 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Растоица или Растовица има 170 жители, всички българи християни.[4]

 
Главната улица в селото

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 8 къщи[5].

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Растойца има 200 българи екзархисти.[6]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[7]

През 1961 година Растойца има 238 жители, които през 1994 година намаляват на 23,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 19 жители.[9][2]

Националност Всичко
македонци 23
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В училищния двор на селото всяка година се провежда традиционната културно-художествена манифестация „Илинденски сърцекази“, част от Демирхисарското културно лято, в която участват писатели, художници, музиканти, актьори и други творци.[2]

ЛичностиРедактиране

Родени в Растойца
  •   Степан Андрев Богоев, български революционер от ВМОРО.[10]
  •   Христо Велянов Димов, български революционер от ВМОРО.[11]
Свързани с Растойца

БележкиРедактиране

  1. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
  2. а б в г Растојца. // Мој Роден Крај. Посетен на 18 август 2018.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. Илюстрация Илинден, бр.147, стр.15
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  8. Растойца на сайта на Община Демир Хисар
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.