Растойца
Растойца или понякога книжовно Растовица[1] (на македонска литературна норма: Растојца) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
| Растойца Растојца | |
| — село — | |
 Църквата „Света Богородица“ в Растойца | |
  Растойца | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 720 m |
| Население | 19 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Растойца в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 720 m надморска височина в Долен Демир Хисар. Землището на Растойца е 8 km2, от които обработваемите площи са 125 ha, пасищата заемат 116 ha, а горите 540 ha.[2]
История редактиране
Селото първоначално е в местността Стара Растойца, на 6-7 km югоизточно от днешното местоположение, между селата Прибилци и Ново село. Според местната легенда край Прибилци имало разположен турски гарнизон, който често правил зулуми. Един ден растойчани убили няколко турски войници и аскерът опожарил старото село, а растойчани избягали на новото.[2]
В XIX век Растойца е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Растоици е много красиво село с 25 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Растоица или Растовица има 170 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Растовица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[5]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Растойца има 20 български къщи.[6]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 8 къщи.[7] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[8]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Растойца има 200 българи екзархисти.[9]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[10]
През 1961 година Растойца има 238 жители, които през 1994 година намаляват на 23,[11] а според преброяването от 2002 година селото има 19 жители.[2][12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 23 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В училищния двор на селото всяка година се провежда традиционната културно-художествена манифестация „Илинденски сърцекази“, част от Демирхисарското културно лято, в която участват писатели, художници, музиканти, актьори и други творци.[2]
Личности редактиране
- Родени в Растойца
Степан Андрев Богоев, български революционер от ВМОРО.[13]- Христо Велянов Димов, български революционер от ВМОРО.[14]
- Свързани с Растойца
Гоце Петрески (р. 1953), северномакедонски политик, по произход от Растойца- Петър Мирчевски (р. 1956), северномакедонски актьор, по произход от Растойца
- Христо Петрески (р. 1957), северномакедонски поет и журналист, по произход от Растойца
Бележки редактиране
- ↑ Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
- ↑ а б в г Растојца // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 114.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
- ↑ Растойца на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.