Ривадавия (линеен кораб, 1911)
Ривадавия (на испански: ARA[~ 1] Rivadavia (N-1)) е линеен кораб на ВМС на Аржентина. Главен кораб на едноименния проект линкори.
| „Ривадавия“ ARA Rivadavia (N-1) | |
 Линейният кораб „Ривадавия“ | |
| Флаг |  Аржентина |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Ривадавия“ |
| Производител | Fore River Shipyard в Куинси, САЩ. |
| Служба | |
| Заложен | 25 май 1910 г. |
| Спуснат на вода | 26 август 1911 г. |
| Влиза в строй | 27 август 1914 г. |
| Изведен от експлоатация | 1952 г., утилизиран през 1957 г. в Италия |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 27 900 t (стандартна); 30 600 t (пълна) |
| Дължина | 178,3 m (между перпендикулярите) 181,3 m (максимална) |
| Ширина | 30,0 m |
| Газене | 8,5 m (при нормална водоизместимост) |
| Броня | пояс: до 305 mm; палуба: 51 mm; скосове на палубата: 76 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 279 – 305 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 305 mm |
| Задвижване | 3 парни турбини Curtiss; 18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 3 гребни винта; 40 000 к.с. (проектна) |
| Скорост | 22,5 възела (41,7 km/h) |
| Далечина на плаване | 11 000 морски мили при 11 възела ход |
| Екипаж | 1050 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6x2 305 mm; 12x1 152 mm; 16x1 102 mm |
| Торпедно въоръжение | 2x1 533 mm ТА |
| „Ривадавия“ в Общомедия | |
Предистория редактиране
Напрегнатите отношения между южноамериканските държави Аржентина и Бразилия, принуждават правителствата на тези държави да поддържат въоръжени сили на относително високо ниво. В началото на XX век основата на аржентинския флот съставляват броненосните крайцери от типа „Гарибалди“ построени в Италия, което в променените реалности във воденето на войната по море, не съответства на амбициите на „Розовия дом“. А след като Рио де Жанейро поръчва на британските корабостроители новия революционен клас кораби – три дредноута, обезпокоената Аржентина предприема ответни мерки[1].
Правителството на Аржентина, за разлика от правителствата на други малки страни, решава да не се обръща към някоя конкретна голяма корабостроителна компания, а да проведе своеобразен международен конкурс.
През 1908 г. в Лондон пристига аржентинска комисия начело с контраадмирал Онофре Бетбедер, която обявява, че правителството има планове да поръча 2 линкора, 6 разрушителя и 12 подводници, като съществува възможност за поръчка на трети линеен кораб. Откликват 15 фирми от Франция („Форж и Шатие“), Германия („Блом унд Фосс“), Англия („Армстронг“, „Викерс“ и други), Италия („Ансалдо“), САЩ („Крамп“, „Фор Ривър“ и други).
Конкуренцията е сериозна. Сумата на поръчката съставя 2,2 милиона фунта. След изучаване на всички изпратени проекти, аржентинците коригират своите изисквания, вземайки най-доброто от представените разработки. Фирмите преработват своите проекти, аржентинците отново внимателно ги изучават, и едва след това е огласено окончателното им решение, което поразява целия свят. Поръчката получава американската корабостроителница „Фор Ривър“ (в Куинси, Масачузетс), която намалява цената на 224 000 фунта стерлинги за кораб. В конструкцията на линкора ясно се проследява влиянието на международния конкурс, макар болшинството му елементи да са чисто американски. Самите Съединените щати гледат на тези кораби в качеството на „резерв“ за включването им в случай на необходимост в състава на собствения флот[2].
История на службата редактиране
Линкорът „Ривадавия“ служи в състава на аржентинския флот четири десетилетия, преминавайки за това време само една съществена модернизация. Корабът не участва в бойни действия. Службата на „Ривадавия“ преминава в учения и плавания в чужбина.
Заложен е на 25 май 1910 г. в корабостроителницата „Фор Ривър“, в Куинси, спуснат е на вода на 28 юни 1911 г. и влиза в състава на флота през декември 1914 г. Когато корабът пристига в Буенос Айрес, той за три дни, е посетен от 47 000 души. През 1918 г. линкорът превозва до САЩ новия посланик на Аржентина, корабът тогава престоява на знаменития Хемптънски рейд.
В периода 1924 – 26 г. е модернизиран в САЩ. Променят се редица от неговите тактико-технически характеристики. Водоизместимостта става 31000 т, котлите са преведени изцяло на нефтено отопление (запасът гориво става 3600 т нефт), което осигурява далечина на плаването от 8500 мили на 10-възлова скорост. През 1927 г. развива скорост от 20 възела. Числото на 102-мм оръдия е съкратено до 8 (според други данни, всичките са свалени).
През 1937 г. линкорът пресича Атлантическия океан в поход към Европа (в източниците има разногласия относно присъствието на „Ривадавия“ на тържествата по случай коронацията на английския крал) и посещава Хамбург.
На 3 октомври 1941 г., по време на маневри на аржентинската флота преминаващи при бреговете на архипелага Огнена земя, се случва извънредно произшествие, което е най-голямата трагедия в историята на аржентинския флот. В условията на гъста мъгла отначало се сблъскват крайцерът „Алмиранте Браун“ (ARA Almirante Brown (C-1)) и разрушителя „Кориентес“ (ARA Corrientes (T-8)), който потъва. Веднага след това в кърмата на крайцера се врязва „Ривадавия“. Линкорът получава неголеми повреди, но на крайцера се налага да премине продължителен заводски ремонт[3].
След изучаването на първите уроци от Втората световна война на кораба е усилено зенитното въоръжение: появяват се 4 40-мм зенитни автомата. Корабът се намира в строя до 1953 г. След изключването му от състава на флота е продаден на италианска фирма и е разкомплектован през май 1957 г. в Генуа.
Вижте също редактиране
Коментари редактиране
Източници редактиране
- ↑ Патянин 2008, с. 2.
- ↑ В.Л.Кофман. ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Москва. с. 22.
- ↑ Патянин 2008, с. 4.
Литература редактиране
- Трубицын С. Б. Линкоры второстепенных морских держав.
- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- В.Л.Кофман. ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Приложение к журналу „Моделист-конструктор“. Москва, 1996, 32 с.
- Патянин С. В., Барабанов М. С., Митюков Н. В. Корабли Второй мировой войны. М., ООО „Коллекция“, 2008.
Външни препратки редактиране
- RIVADAVIA battleships (1914 – 1915) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2021-01-24 в Wayback Machine. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Ривадавия (линеен кораб, 1911)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Айова““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |