Тази статия е за отряда, действал през Балканската война. За съединението, действало през Междусъюзническата война, вижте Западнородопски отряд.

Родопският отряд е българско военно формирование, формирано за участие в Балканската война.

Родопски отряд
Информация
Активнаоктомври 1912 - август 1913
ДържаваБългария
КлонАрмия
ТипПехота
Размер23 000 души
12 оръдия
Командири
генерал-майорСтилиян Ковачев

Формиране

редактиране

В състава на Родопския отряд влизат Първа (Девети пехотен пловдивски полк и Двадесет и първи пехотен средногорски полк) и Трета бригада (Двадесет и седми пехотен чепински полк и Тридесет и девети пехотен полк) на Втора пехотна тракийска дивизия, както и Втора пионерна дружина, Трети скорострелен артилерийски полк, Трети планински артилерийски полк (7-а скорострелна и 3-та не скорострелна - общо 10 батареи), Първи планински артилерийски полк (7-а скорострелна батарея - общо 7 батареи) и Осми конен полк. Общо 16½ дружини, 20 батареи и 1 ескадрон.[1][2] За началник е назначен командващият Втора дивизия генерал-майор Стилиян Ковачев.

В навечерието на войната отрядът се съсредоточава както следва:[1]

  • Трета бригада, която трябва да настъпи към долината на Места - в района на Лъджене и Ракитово
  • Девети пехотен пловдивски полк, който трябва да настъпи към Доспат - в село Батак
  • Малки отряди от по 2 роти и една планинска батарея – в селата Чурен и Лилково
  • Двадесет и първи пехотен средногорски полк, който трябва да осъществи основното настъпление към Тъмръш и Пашмакли - между Хвойна и Чепеларе

Бойни действия

редактиране

Задачата на Родопския отряд е да осъществи настъпление в Средните и Западните Родопи, като окупира Тъмръш, представляващ потенциална заплаха за железопътната линия София-Пловдив, и достигне до Западна Тракия прекъсвайки железопътната линия Дедеагач-Солун. Отрядът трябва да действа на много широк фронт от около 180 km в тежък планински терен. Срещу него са разположени разпръснати османски формирования - гранични и доброволчески отряди и някои части на Струмския корпус.[1]

Родопският отряд се включва във военните действия в деня на влизането на България във войната, 18 октомври (5 октомври стар стил) 1912 година. На десния фланг българските войски отблъскват османските гранични отряди, на 22 октомври навлизат в долината на Места, а на 24 октомври влизат в Мехомия. В централния участък Девети полк среща ограничена съпротива и на 20 октомври достига Доспат. На левия фланг българските части също напредват относително бързо и на 21 октомври превземат Дьовлен. По-силна съпротива срещат в района на Пашмакли, но на 25 октомври отблъскват оттам османските сили. През следващите дни частите на Родопския отряд навлизат в Беломорието. На 2 ноември са завзети Сяр и Просечен, а малко по-късно Ксанти, Драма и Кавала. Части от дясната колона на отряда се придвижват към Солун, но не успяват да достигнат града преди гръцките войски.[1]

Тъй като в завзетите от Родопския отряд територии живее значително турско и помашко население, враждебно настроено към съюзниците, командването е принудено да остави военни гарнизони в основните селища в района. В средата на ноември останалите части на отряда са прехвърлени към Дедеагач, където стават част от новосформираната Четвърта българска армия.[1]

Родопският отряд е окончателно разформирован на 28 август 1913 г.[3]

  1. а б в г д Въчков, Александър. Балканската война 1912-1913. Анжела, 2005. с. 97-99.
  2. Вълков, Г., Генерал Иван Фичев. Избрани произведения, София, 1988, Военно издателство, стр. 146
  3. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 188