Осми конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Осми конен полк
8th Cavalery Regiment (Bulgaria) in Bujanovac, Serbia, WWII.jpg
Воини от 8 конен полк пред паметника на загиналите бойни другари около Бояновац, Сърбия през Втората световна война, 29 октомври 1944
Информация
Активна 1901 – 1954
Държава България
Тип Конен полк
Гарнизон Добрич (1907 – 1912)
Дедеагач (1913 – 1918)
Добрич (1918 – 1919)
Суворово (от 1919)
Нова Загора (до 1922)
Нова Загора (до 1922)
Търговище (от 1922)
Севлиево (до 1928)
Разград (от 1928)
Добрич
Силистра (юни 1945 – 1954)
Бойни
командири
Подполк. Недко Томов (БВ)
Подполк. Димитър Петров (ПСВ)
Полк. Петър Стоянов (ПСВ)

ФормиранеРедактиране

 
Снимка от 1910 г. на войници от Осми конен полк, Четвърти взвод, Трети ескадрон, сред които е и Георги Петков Тодоров, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Осми конен полк е формиран на 1 януари 1907 година в Добрич, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година, състои от три ескадрона и е подчинен на 3-та конна бригада.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) 8 конен полк е в състава на 3-та конна бригада и се състои от 3 ескадрона, има 19 офицери, чиновник, 442 подофицери и войници, разполага с 418 яздитни коня, 50 впрегатни и 2 товарни.[2] Взема участие в боя при Селиолу (9 октомври 1912) в разведка и охрана на частите на 4-та преславска дивизия. В периода 16 – 22 октомври е в разведка и охрана по време на боевете при Караагач-Чонгора.[3]

През Междусъюзническата война (1913), в периода 8 – юли охранява линията р. Марица – Баба-Ески и е в разведка в посоката р. Марица – с. Кавакли.[3]

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) 8 конен полк е част от 4-та конна бригада и извършва наблюдение на морския бряг от устието на р. Места до Порто Лагос (20 септември 1915 – 15 юли 1916). От 25 август 1917 до 10 ноември 1917 година полкът преминава на десния бряг на устието на р. Места и получава заповед да извършва наблюдения от реката западно от Кара Орман. От 11 ноември 1917 до 19 септември 1918 година полкът е разквартирован в района на селата около Ксанти и не участва във военни действия до края на войната.[3]

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 8 жандармерийски конен полк, след което през 1923 година е реорганизиран в 8 жандармерийска конна група. През 1928 година конната група обратно е реорганизрана в 8 конен полк.

Втора световна война (1941 – 1945)Редактиране

По време на Втората световна война (1941 – 1945) 8 конен полк е на Прикриващия фронт (14 април 1941 – 1 декември 1941 и от 14 декември 1943 – 9 септември 1944) и се намира в района на село Факия и Елхово, след което влиза в състава на 3-та конна бригада от 2-ра конна дивизия. Към 1 септември 1943 година полкът квартирува в Добрич.[4] На 14 септември 1944 година за командир на полка е назначен подполковник Пенчо Добрев, който през октомври е заменен с подполковник Христо Зяпков. На 17 октомври същата година 8 конен полк 1944 година извършва настъпление към Бояново и продължава на юг по река Морава, като на 19 октомври атакува с. Кралева кукя. Участва в боевете при овладяването на връх Връшник, като продължава преследването на противника и пръв влиза в Прищина на 19 ноември 1944 година, а разездите на полка влизат в Митровица. През войната полкът дава 71 убити.[5]

Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, не негово място се формира допълващ ескадрон.[1]

Полкът е разформирован през 1954 година в Силистра.[6]

НаименованияРедактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четвърти кавалерийски дивизион (1901 – 7 януари 1907)
  • Осми конен полк (7 януари 1907 – 1920)
  • Осми жандармерийски конен полк (1920 – 1923)
  • Осма жандармерийска конна група (1923 – 20 декември 1927)
  • Осми конен полк (20 декември 1927 – 1945)

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Тодор Искров 1 януари 1901 – 20 октомври 1902
2. Подполковник Димитър Попов 20 октомври 1902 – 1 януари 1904
3. Подполковник Христо Калчев 1 януари 1904 – 24 януари 1907
4. Майор Панайот Кованов 24 януари 1907 – 1 октомври 1912
5. Подполковник Недко Томов 1 октомври 1912 – 1 октомври 1913
6. Подполковник Димитър Петров 1 октомври 1913 – 9 юни 1917
7. Полковник Петър Стоянов 9 юни 1917 – 7 ноември 1919
8. Подполковник Гаврил Стайков 7 ноември 1919 – 20 декември 1920
9. Подполковник Иван Тулешков 20 декември 1920 – 29 октомври 1923
10. Полковник Драган Василев от 29 октомври 1923
Подполковник Драгомир Василев 1927 – 1931
Подполковник Васил Стефанов 1931 – 1931
Генерал-майор Георги Пенев 1934 – 1935
Подполковник Тодор Главчев 1935
Подполковник Радослав Кирилов от 1936
Подполковник Асен Кузмов 1938 – 1938 (временно)
Подполковник Петър Цанев 1938 – 1939
Подполковник Пенчо Добрев 1944 – 1944

БележкиРедактиране

  1. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 174
  2. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница, стр. 552
  3. а б в Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 570, 571
  4. Крапчански, В. и др. „Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г.“, София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 238
  5. Ташев, Т., стр. 270 (цит: ЦВА. ф. 482, а.е. 96)
  6. Йорданов, Б., „Някои моменти от историята на българската конница“, 1887, стр. 15

ИзточнициРедактиране