Отваря главното меню

Осми конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Осми конен полк
8th Cavalery Regiment (Bulgaria) in Bujanovac, Serbia, WWII.jpg
Воини от 8 конен полк пред паметника на загиналите бойни другари около Бояновац, Сърбия през Втората световна война, 29 октомври 1944
Информация
Активна 1901 – 1954
Държава България
Тип Конен полк
Гарнизон Добрич (1907 – 1912)
Дедеагач (1913 – 1918)
Добрич (1918 – 1919)
Суворово (от 1919)
Нова Загора (до 1922)
Нова Загора (до 1922)
Търговище (от 1922)
Севлиево (до 1928)
Разград (от 1928)
Добрич
Силистра (юни 1945 – 1954)
Бойни
командири
Подполк. Недко Томов (БВ)
Подполк. Димитър Петров (ПСВ)
Полк. Петър Стоянов (ПСВ)

Съдържание

ФормиранеРедактиране

Осми конен полк е формиран на 1 януари 1907 година в Добрич, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година, състои от три ескадрона и е подчинен на 3-та конна бригада.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) 8 конен полк е в състава на 3-та конна бригада и се състои от 3 ескадрона, има 19 офицери, чиновник, 442 подофицери и войници, разполага с 418 яздитни коня, 50 впрегатни и 2 товарни.[2] Взема участие в боя при Селиолу (9 октомври 1912) в разведка и охрана на частите на 4-та преславска дивизия. В периода 16 – 22 октомври е в разведка и охрана по време на боевете при Караагач-Чонгора.[3]

През Междусъюзническата война (1913), в периода 8 – юли охранява линията р. Марица – Баба-Ески и е в разведка в посоката р. Марица – с. Кавакли.[3]

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) 8 конен полк е част от 4 конна бригада и извършва наблюдение на морския бряг от устието на р. Места до Порто Лагос (20 септември 1915 – 15 юли 1916). От 25 август 1917 до 10 ноември 1917 година полкът преминава на десния бряг на устието на р. Места и получава заповед да извършва наблюдения от реката западно от Кара Орман. От 11 ноември 1917 до 19 септември 1918 година полкът е разквартирован в района на селата около Ксанти и не участва във военни действия до края на войната.[3]

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 8 жандармерийски конен полк, след което през 1923 година е реорганизиран в 8 жандармерийска конна група. През 1928 година конната група обратно е реорганизрана в 8 конен полк.

Втора световна война (1941 – 1945)Редактиране

По време на Втората световна война (1941 – 1945) 8 конен полк е на Прикриващия фронт (14 април 1941 – 1 декември 1941 и от 14 декември 1943 – 9 септември 1944) и се намира в района на село Факия и Елхово, след което влиза в състава на 3-та конна бригада от 2-ра конна дивизия. Към 1 септември 1943 година полкът квартирува в Добрич.[4] На 14 септември 1944 година за командир на полка е назначен подполковник Пенчо Добрев, който през октомври е заменен с подполковник Христо Зяпков. На 17 октомври същата година 8 конен полк 1944 година извършва настъпление към Бояново и продължава на юг по река Морава, като на 19 октомври атакува с. Кралева кукя. Участва в боевете при овладяването на връх Връшник, като продължава преследването на противника и пръв влиза в Прищина на 19 ноември 1944 година, а разездите на полка влизат в Митровица. През войната полкът дава 71 убити.[5]

Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, не негово място се формира допълващ ескадрон.[1]

Полкът е разформирован през 1954 година в Силистра.[6]

НаименованияРедактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четвърти кавалерийски дивизион (1901 – 7 януари 1907)
  • Осми конен полк (7 януари 1907 – 1920)
  • Осми жандармерийски конен полк (1920 – 1923)
  • Осма жандармерийска конна група (1923 – 20 декември 1927)
  • Осми конен полк (20 декември 1927 – 1945)

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Тодор Искров 1 януари 1901 – 20 октомври 1902
2. Подполковник Димитър Попов 20 октомври 1902 – 1 януари 1904
3. Подполковник Христо Калчев 1 януари 1904 – 24 януари 1907
4. Майор Панаьот Кованов 24 януари 1907 – 1 октомври 1912
5. Подполковник Недко Томов 1 октомври 1912 – 1 октомври 1913
6. Подполковник Димитър Петров 1 октомври 1913 – 9 юни 1917
7. Полковник Петър Стоянов 9 юни 1917 – 7 ноември 1919
8. Подполковник Гаврил Стайков 7 ноември 1919 – 20 декември 1920
9. Подполковник Иван Тулешков 20 декември 1920 – 29 октомври 1923
10. Полковник Драган Василев от 29 октомври 1923
Подполковник Драгомир Василев 1927 – 1931
Подполковник Васил Стефанов 1931 – 1931
Генерал-майор Георги Пенев 1934 – 1935
Подполковник Тодор Главчев 1935
Подполковник Радослав Кирилов от 1936
Подполковник Асен Кузмов 1938 – 1938 (временно)
Подполковник Петър Цанев 1938 – 1939
Подполковник Пенчо Добрев 1944 – 1944

БележкиРедактиране

  1. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 174
  2. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I  – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница, стр. 552
  3. а б в Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 570,571
  4. Крапчански, В. и др. „Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г.“, София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 238
  5. Ташев, Т., стр. 270 (цит: ЦВА. ф. 482, а.е. 96)
  6. Йорданов, Б., „Някои моменти от историята на българската конница“, 1887, стр. 15

ИзточнициРедактиране