Осми конен полк
Осми конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
| Осми конен полк | |
_in_Bujanovac,_Serbia,_WWII.jpg) Воини от 8-и конен полк пред паметника на загиналите бойни другари около Бояновац, Сърбия през Втората световна война, 29 октомври 1944 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1901 – 1954 |
| Държава | България |
| Тип | Конен полк |
| Гарнизон | Добрич (1907 – 1912) Дедеагач (1913 – 1918) Добрич (1918 – 1919) Суворово (от 1919) Нова Загора (до 1922) Нова Загора (до 1922) Търговище (от 1922) Севлиево (до 1928) Разград (от 1928) Добрич Силистра (юни 1945 – 1954) |
| Бойни командири | Подполк. Недко Томов (БВ) Подполк. Димитър Петров (ПСВ) Полк. Петър Стоянов (ПСВ) |
Формиране редактиране
Осми конен полк е формиран на 1 януари 1907 година в Добрич, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година, състои от три ескадрона и е подчинен на 3-та конна бригада.[1]
Балкански войни (1912 – 1913) редактиране
През Балканската война (1912 – 1913) 8-и конен полк е в състава на 3-та конна бригада и се състои от 3 ескадрона, има 19 офицери, чиновник, 442 подофицери и войници, разполага с 418 яздитни коня, 50 впрегатни и 2 товарни.[2] Взема участие в боя при Селиолу (9 октомври 1912) в разведка и охрана на частите на 4-та преславска дивизия. В периода 16 – 22 октомври е в разведка и охрана по време на боевете при Караагач-Чонгора.[3]
През Междусъюзническата война (1913), в периода 8 – юли охранява линията р. Марица – Баба-Ески и е в разведка в посоката р. Марица – с. Кавакли.[3]
Първа световна война (1915 – 1918) редактиране
По време на Първата световна война (1915 – 1918) 8-и конен полк е част от 4-та конна бригада и извършва наблюдение на морския бряг от устието на р. Места до Порто Лагос (20 септември 1915 – 15 юли 1916). От 25 август 1917 до 10 ноември 1917 година полкът преминава на десния бряг на устието на р. Места и получава заповед да извършва наблюдения от реката западно от Кара Орман. От 11 ноември 1917 до 19 септември 1918 година полкът е разквартирован в района на селата около Ксанти и не участва във военни действия до края на войната.[3]
През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 8-и жандармерийски конен полк, след което през 1923 година е реорганизиран в 8-а жандармерийска конна група. През 1928 година конната група обратно е реорганизрана в 8-и конен полк.
Втора световна война (1941 – 1945) редактиране
По време на Втората световна война (1941 – 1945) 8-и конен полк е на Прикриващия фронт (14 април 1941 – 1 декември 1941 и от 14 декември 1943 – 9 септември 1944) и се намира в района на село Факия и Елхово, след което влиза в състава на 3-та конна бригада от 2-ра конна дивизия. Към 1 септември 1943 година полкът квартирува в Добрич.[4] На 14 септември 1944 година за командир на полка е назначен подполковник Пенчо Добрев, който през октомври е заменен с подполковник Христо Зяпков. На 17 октомври същата година 8-и конен полк 1944 година извършва настъпление към Бояново и продължава на юг по река Морава, като на 19 октомври атакува с. Кралева кукя. Участва в боевете при овладяването на връх Връшник, като продължава преследването на противника и пръв влиза в Прищина на 19 ноември 1944 година, а разездите на полка влизат в Митровица. През войната полкът дава 71 убити.[5]
Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, не негово място се формира допълващ ескадрон.[1]
Полкът е разформирован през 1954 година в Силистра.[6]
Наименования редактиране
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четвърти кавалерийски дивизион (1901 – 7 януари 1907)
- Осми конен полк (7 януари 1907 – 1920)
- Осми жандармерийски конен полк (1920 – 1923)
- Осма жандармерийска конна група (1923 – 20 декември 1927)
- Осми конен полк (20 декември 1927 – 1945)
Командири редактиране
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Тодор Искров | 1 януари 1901 – 20 октомври 1902 |
| 2. | Подполковник | Димитър Попов | 20 октомври 1902 – 1 януари 1904 |
| 3. | Подполковник | Христо Калчев | 1 януари 1904 – 24 януари 1907 |
| 4. | Майор | Панайот Кованов | 24 януари 1907 – 1 октомври 1912 |
| 5. | Подполковник | Недко Томов | 1 октомври 1912 – 1 октомври 1913 |
| 6. | Подполковник | Димитър Петров | 1 октомври 1913 – 9 юни 1917 |
| 7. | Полковник | Петър Стоянов | 9 юни 1917 – 7 ноември 1919 |
| 8. | Подполковник | Гаврил Стайков | 7 ноември 1919 – 20 декември 1920 |
| 9. | Подполковник | Иван Тулешков | 20 декември 1920 – 29 октомври 1923 |
| 10. | Полковник | Драган Василев | от 29 октомври 1923 |
| Подполковник | Драгомир Василев | 1927 – 1931 | |
| Подполковник | Васил Стефанов | 1931 – 1931 | |
| Генерал-майор | Георги Пенев | 1934 – 1935 | |
| Подполковник | Тодор Главчев | 1935 | |
| Подполковник | Радослав Кирилов | от 1936 | |
| Подполковник | Асен Кузмов | 1938 – 1938 (временно) | |
| Подполковник | Петър Цанев | 1938 – 1939 | |
| Подполковник | Пенчо Добрев | 1944 – 1944 |
Бележки редактиране
- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 174
- ↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница, стр. 552
- ↑ а б в Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 570, 571
- ↑ Крапчански, В. и др. „Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г.“, София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 238
- ↑ Ташев, Т., стр. 270 (цит: ЦВА. ф. 482, а.е. 96)
- ↑ Йорданов, Б., „Някои моменти от историята на българската конница“, 1887, стр. 15
Източници редактиране
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
