Родриго Борджия Арагон
Родриго Борджия Арагон (на италиански: Rodrigo d'Aragona), (1 ноември 1499—август 1512), е син на Лукреция Борджия от втория ѝ брак с Алфонсо Арагонски. По майчина линия е внук на папа Александър VI, а по бащина – на крал Алфонсо II. Херцог на Бишелие. Родриго е кръстен на дядо си Александър VI, чието рождено име е Родриго Борджа. Кръщенето се извършва от кардинал Оливиеро Карафа в присъствието на много кардинали и посланици. Разказва се, че след кръщенето детето, което иначе било много кротко и спокойно, плакало неудържимо, когато било гушнато от Орсини, старите врагове на фамилията Борджия, и не се успокоило докато не го взела майка му.
| Родриго Борджия Арагон | |
|---|---|
| италиански благородник | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Династия Трастамара |
| Баща | Алфонсо Арагонски |
| Майка | Лукреция Борджия |
| Братя/сестри | Ерколе II д’Есте Елеонора д’Есте Иполито II д’Есте Франческо д’Есте |
На следващата година след раждането на Родриго, баща му Алфонсо е убит от Микелето Кореля по поръчка на Чезаре Борджия, неговия вуйчо, и това става причина Лукреция Борджия да се скара с брат си. Майка му е принудена от амбициозните си брат и баща да се омъжи отново – този път за Алфонсо I д’Есте. Освен това Лукреция е принудена през януари 1502 г. да остави сина си (единственото ѝ дете по това време) в Рим преди да отпътува за владенията на мъжа си във Ферара. Тя повече не успява да го види. Лукреция поверява сина си на неговия кръстник Франческо Борджия. Малкият Родриго след убийството на баща си вече е херцог на Бишелие, а папа Александър VI подарява на внука си и херцогство Сермонета.
След смъртта на папата през 1503 г. враговете на семейство Борджия затварят тригодишния Родриго в замъка Сант Анжело в Рим. Лукреция моли от Ферара сина ѝ да бъде отгледан от рода Арагон, семейството на бившия ѝ мъж и баща на Родриго. Молбата ѝ е изпълнена и до 1506 г. малкият Родриго е гледан с любов от леля си Санча д`Арагон, сестра на Алфонсо Арагонски и съпруга на по-младия брат на Лукреция Джофре Борджия.
През 1506 г. Санча д`Арагон умира и Родриго е поверен на Изабела Арагонска, полусестра на баща му Алфонсо. Лукреция Борджия на няколко пъти се опитва да го вземе при себе си във Ферара, но безуспешно. Тя му изпраща писма и подаръци и когато става на 9 години, успява да му уреди за възпитател един учител от университета на Ферара.
Родриго умира от болест през август 1512 г. на 12-годишна възраст. Едва след смъртта му Лукреция получава правото да се върне в Бишелие, за да влезе във владение на наследството на сина си. Тя се оттегля за един месец в манастира Св. Бернадино, за да оплаква смъртта на детето си. В действителност наследството на сина ѝ ѝ е присъдено едва през 1518 г. малко преди собствената ѝ смърт.
ЛитератураРедактиране
- Bradford, Sarah (2005). Lucrezia Borgia. Milan: Mondadori. ISBN 978-88-04-51245-5
- Bellonci, Maria (2011). Lucrezia Borgia. Milan: Mondadori. ISBN 978-88-04-45101-3
- Stark, Rita (2011). The Pope's Daughter. New York: Iuniverse Inc. ISBN 978-0-595-38783-0