Иполито II д’Есте (на италиански: Ippolito II d’Este, Hippolyt; * 25 август 1509, Ферара; † 2 декември 1572, Рим) от Дом Есте, е италиански кардинал, архиепископ на Милано (1520 – 1550, 1558 – 1559), архиепископ на Лион (1539 – 1551) и епископ на Новара (1550 – 1551).

Иполито II д’Есте
Hippolyte d'Este
римокатолически кардинал
Роден
Починал
2 декември 1572 г. (63 г.)
ПогребанТиволи, Италия
РелигияКатолическа църква[1]
Управление
Други титлиархиепископ на Милано
(1520 – 1550, 1558 – 1559);
архиепископ на Лион
(1539 – 1551);
епископ на Новара (1550 – 1551)
Герб
Семейство
РодЕсте (династия)
БащаАлфонсо I д’Есте
МайкаЛукреция Борджия
Братя/сестриЕлеонора д’Есте
Ерколе II д’Есте
Алфонсо д’Есте (Монтекио)
Франческо д’Есте
Родриго Борджия Арагон
Иполито II д’Есте в Общомедия

Живот редактиране

Той е вторият син на Алфонсо I д’Есте, херцог на Ферара, Модена и Реджо, и втората му съпруга Лукреция Борджия (1480 – 1519), дъщеря на папа Александър VI и сестра на Чезаре Борджия. По-големият му брат е херцог Ерколе II д’Есте (1508 – 1559).

На десет години Иполито последва чичо си Иполито I д’Есте като архиепископ на Милано. От март 1536 до 1539 г. той е в двора на крал Франсоа I от Франция, който през 1539 г. го номинира за кардинал. През 1564 г. той става кардинал-дякон на Санта Мария ин Виа Лата в Рим. Той често е кандидат на французите за папа, но не е избран.

Иполито II д’Есте построява Вила д'Есте в Тиволи.


 
Вила д'Есте

Източници редактиране

  1. deste // Посетен на 13 октомври 2020 г.