Рокастро
Рокастро (на гръцки: Ρόκαστρο, Рокастро; катаревуса: Ρόκαστρον, Рокастрон) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония. Селището няма постоянни жители по преброяването през 2001 г.
| Рокастро Ρόκαστρο | |
| — село — | |
  Рокастро  Рокастро  Рокастро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 0 души (2001) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | +30 24680 |
География редактиране
Селото е разположено в областта Населица на около 15 километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и 5 километра южно от Цотили.
История редактиране
Името на селото произлиза от Орео Кастро (Ωραίο Κάστρο), хубава крепост.[1]
В Османската империя редактиране
Рокастро е по-старите населишки села, тъй като в църквата „Свети Димитър“ в Драгасия (Дислап) има икона, споменаваща името на селото и дата 1136 (Δια συνδρομής εις Χριστόν χορίο Ρόκαστρο ΑΡΛΣΤ).[1]
В края на XIX век Рокастро е гръцко село в Населишка каза на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 1900 година в Рокастронъ живеят 65 гърци християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рокастро (Рокистрон) е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 15 къщи.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев селото е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 65 гърци патриаршисти.[4]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Ρόκαστρον живеят 35 гърци християни.[5]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Рокастро остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Рокастрон (Ρόκαστρον) са регистрирани 114 жители.[6]
Църквата на селото е посветена на Свети Атанасий.[1]
- Преброявания
- 1913 – 114 жители
- 1991 – 1 жители
- 2001 – 0 жители
Бележки редактиране
- ↑ а б в Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012