Драгасия
Драгасия или Дислап (на гръцки: Δραγασιά, Драгасия, до 1927 година: Δίσλαπον, Дислапон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
Драгасия Δραγασιά | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Костенария |
Надм. височина | 960 m |
Население | 40 души (2021 г.) |
Пощенски код | 500 02 |
География
редактиранеСелото е разположено на 960 m надморска височина,[2] в южните склонове на Одре планина, в областта Населица на 30-ина km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 километра северозадно от село Цотили.[3] Западно от селото е разположена пещерата Свети Мина.[4]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Дислап е гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. То се намира на самата българо-гръцка езикова граница - на север от другата страна на Одре са разположени българските костурски села Езерец, Головраде и Осничани.
Според Васил Кънчов в 1900 година в Дислапъ живеят 100 гърци мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Даслаб е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 54 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дислапо (Δίσλαπο), Населишка каза, живеят 50 валахади и 100 гърци християни.[7]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Дислапон (Δίσλαπον) е част от Костенарията и в 1910 година има 65 „гъркогласни“ семейства, от които 3/4 мюсюлмани.[8] В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 12 ученици мъже.[9]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дислабъ е обозначено като гръцко селище.[10]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дислап остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 21 семейства или 88 души.[11]
В 1927 година името на селото е сменено на Драгасия.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
В 1971 година на километър от селото и изградена църквата „Свети Атанасий“.[12] В 1976 година край селото е построена църквата „Свети Николай“.[13]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Караули | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[14] | |
Уши[3] | Ούση | Лохагу Коскина | Λοχαγού Κοσκινά[14] | |
Пазарио | Παζαριὸ | Ставродроми | Σταυροδρόμι[14] | |
Орле[3] | Όρλια | Оросимон | Όρόσημον[14] | връх в Одре на СЗ от Драгасия (1353,9 m)[3] |
Гаци[15] | Γκάτσι | Ай Янис | Αίγιάννης[14] | местност на СИ от Драгасия[15] |
Варелия | Βαρέλια | Агиос Минас | Άγιος Μηνάς[14] | |
Деси | Ντέσι | Десимо | Δέσημο[14] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 432[2] | 414[2] | 315[2] | 403[2] | 423[2] | 407[2] | 203[2] | 212[2] | 138[2] | 95 | 50 | 40 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 337. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιντζέ, Ζωή. Τα σπήλαια στην Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης // Κοζάνη, 2 Ιουλίου 2018. Посетен на 22 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
- ↑ а б Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.