Драгасия

селище в Гърция

Драгасия или Дислап (на гръцки: Δραγασιά, Драгасия, до 1927 година: Δίσλαπον, Дислапон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Драгасия
Δραγασιά
— село —
Гърция
40.327° с. ш. 21.141° и. д.
Драгасия
Западна Македония
40.327° с. ш. 21.141° и. д.
Драгасия
Кожанско
40.327° с. ш. 21.141° и. д.
Драгасия
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областКостенария
Надм. височина960 m
Население40 души (2021 г.)
Пощенски код500 02

География

редактиране

Селото е разположено на 960 m надморска височина,[2] в южните склонове на Одре планина, в областта Населица на 30-ина km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 километра северозадно от село Цотили.[3] Западно от селото е разположена пещерата Свети Мина.[4]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Дислап е гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. То се намира на самата българо-гръцка езикова граница - на север от другата страна на Одре са разположени българските костурски села Езерец, Головраде и Осничани.

Според Васил Кънчов в 1900 година в Дислапъ живеят 100 гърци мохамедани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Даслаб е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 54 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дислапо (Δίσλαπο), Населишка каза, живеят 50 валахади и 100 гърци християни.[7]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Дислапон (Δίσλαπον) е част от Костенарията и в 1910 година има 65 „гъркогласни“ семейства, от които 3/4 мюсюлмани.[8] В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 12 ученици мъже.[9]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дислабъ е обозначено като гръцко селище.[10]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дислап остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 21 семейства или 88 души.[11]

В 1927 година името на селото е сменено на Драгасия.[2]

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

В 1971 година на километър от селото и изградена църквата „Свети Атанасий“.[12] В 1976 година край селото е построена църквата „Свети Николай“.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Драгасия на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караули Καραούλι Скопия Σκοπιά[14]
Уши[3] Ούση Лохагу Коскина Λοχαγού Κοσκινά[14]
Пазарио Παζαριὸ Ставродроми Σταυροδρόμι[14]
Орле[3] Όρλια Оросимон Όρόσημον[14] връх в Одре на СЗ от Драгасия (1353,9 m)[3]
Гаци[15] Γκάτσι Ай Янис Αίγιάννης[14] местност на СИ от Драгасия[15]
Варелия Βαρέλια Агиос Минас Άγιος Μηνάς[14]
Деси Ντέσι Десимо Δέσημο[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 432[2] 414[2] 315[2] 403[2] 423[2] 407[2] 203[2] 212[2] 138[2] 95 50 40
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 337. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Ιντζέ, Ζωή. Τα σπήλαια στην Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης // Κοζάνη, 2 Ιουλίου 2018. Посетен на 22 август 2024 г. (на гръцки)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  9. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  10. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  13. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  14. а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
  15. а б Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.