Ростислав (Великоморавия)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ростислав.

Ростислав (на словашки: Rastislav; на чешки: Rostislav; на латински: Rastiz; на гръцки: Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.[1][2] Ростислав развива управлението си и успява да отбие франкско нападение през 855.[3] Благодарение на инициативата на Ростислав, Кирил и Методий, изпратени от византийския император Михаил III през 863 г., превеждат най-значимите християнски литургични книги на църковнославянски език.[4] Ростислав е детрониран от племенника си Святополк I, който го предава на франките.[5]

Ростислав
Княз на Великоморавия
Княз Ростислав
Управление846 – 870
НаследилМоймир
НаследникСлавомир
Лични данни
Роден
?
Починал
870
Семейство
ДинастияМоймировичи
Ростислав в Общомедия

Ранни дни

редактиране

Според Фулденските анали, Ростислав е племенник на Моймир I, първият владетел на Моравия.[6][7] Биографията му преди 846 г. е неизвестна, но се смята, че Ростислав е бил заложник в двора на Лудвиг Немски.[6] През 846, Лудвиг Немски нахлува в Моравия, детронира Моймир I и назначава Ростислав като дук на Моравия.[8] Предполага се, че Ростислав е приел християнството преди да приеме титлата. Сигурно е, че Ростислав е покръстен най-късно през 846, като част от условията за признаването му от Източнофранкското кралство.[8][9]

Независимост

редактиране

През първите осем години след обявяването на Ростислав за управник на Моравия, няма свидетелства за бунт в провинцията.[6] Най-вероятно той е останал верен на Лудвиг Немски. През този период, Ростислав печели територии на изток и Моравия достига до граница с Първата българска империя.[10] Според Бертинските летописи, през 853 Карл Плешиви подкупва българите да се съюзят със славяните (вероятно Моравия) и да нападнат заедно земите на Лудвиг Немски.[11] Съюзът предполага, че по това време Ростислав е достатъчно силен, за да оспори франкското владичество. [12]

През 855 Източнофранкският крал събира огромна армия, за да нападне Моравия.[13][14] Тя обаче бива спряна пред стените на една от крепостите на Ростислав, може би Микулчице (днес в границите на Чешката република).[15] Неподготвен за продължителна обсада, Лудвиг Немски е принуден да се оттегли от региона.[16] По време на оттеглянето, армията на Лудвиг Немски разбива моравска войска, която атакува лагера му.[17] Въпреки това, моравците преследват източнофранките и завземат голяма част от земите и имуществото им по течението на река Дунав.[17]

Моравска мисия

редактиране
 
Михаил III в хрониката на Скилица

След 860, Ростислав изпраща послание до папа Николай I, молейки го за „наставник“, който да осигури задълбочаването на християнската вяра във Великоморавия, както и да проведе обучение местни свещеници. Ростислав се възползва от ситуация в която цялата Епархия Пасау изпада в хаос след смъртта на епископ Хартвиг. Изпращането на наставника е само първата стъпка по пътя на създаването на независима църковна организация в Моравия.[18] Папата обаче се нуждае от съюз с Лудвиг Немски и не предприема нищо, което би могло да застраши Баварската Епархия и да разсърди източнофранкския крал. Отговорът му до Ростислав най-вероятно е бил отрицателен.[18]

След провала в Рим, Ростислав изпраща послание до византийския император Михаил III, който приема неговата покана и изпраща мисия в Моравия, водена от един от най-прочутите византийски философи, Константин, и брат му Методий.[19]

"Като пристигна в Моравия (Константин), Ростислав го прие с големи почести и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин и ги научи на утренната, часовете, вечернята, повечерието и литургията. И тогава според пророческите думи „отвориха се ушите на глухите“, та чуха думите на Писанието, и „езикът на гъгнивите стана ясен“. И Бог се зарадва на това, а дяволът бе посрамен. „

— Пространно житие на Константин-Кирил

Няколкогодишните усилия на Кирил и Методий полагат основите на създаването на независима църковна организация в Моравия.[20]

Конфликт с Източнофранкската империя

редактиране
 
Скулптура на св. св. Кирил и Методий в Микулчице
 
Каролингски ездачи, от Златните Псалтири от Санкт Гален, (St. Gallen, Stiftsbibliothek, Cod. 22, S. 140).

През август 864, Лудвиг Немски преминава река Дунав и нахлува във Великоморавия. Армиите му обкръжават войската на Ростислав, укрепила се в крепостта Довин (може би Девин).[21] Ростислав е принуден да признае върховенството на Източнофранкската империя и да позволи завръщането на латинските свещеници. Въпреки това, мисията на Кирил и Методий продължава.

Лудвиг Немски не е задоволен от политическата ситуация и през 869 напада отново. По това време, папата признава Методий за Мораво-Панонски епископ и по този начин признава мисията и независимостта на Великоморавия от Източнофранкската империя.

Последните години на Ростислав

редактиране

През 868, синът на Лудвиг Немски, Карломан, провежда две успешни кампании срещу Ростислав и се завръща с плячка.[22] През август самият Лудвиг Немски планира инвазия в Моравия, но заболява внезапно. Най-малкият му син, Карл Дебели, напада крепостта на Ростислав и опожарява всичките му укрепления, заграбва съкровища и разбива всички войски, които среща.[23] Според Фулденските анали, Ростислав подарява старата си столица на племенника Святополк и управлява от „неописуемата си крепост“, най-вероятно Микулчице.[22] През 869 папа Адриан II обявява Методий за архиепископ на Сирмиум (Сремска Митровица в днешна Сърбия) и папски легат на всички славяни живеещи в земите на Ростислав, Святополк и Коцел.[24][25]

По същото време Святополк влиза в преговори с Карломан без знанието на Ростислав и приема върховенството на Източнофранкския крал над земите си и своята особа. Ростислав „е извън кожата си от гняв“ когато научава за предателството на племенника си, и планира убийството на Святополк. Той обаче е предупреден за кроежа и избягва убийството под претекста, че отива на лов. Когато Ростислав тръгва с верните си хора да преследва племенника си, бива заловен и изпратен окован във вериги на Карломан.

Карломан нахлува в земите на Ростислав и превзема всичките му крепости. Окован във вериги, Ростислав се изправя пред Лудвиг Немски и е обвинен в измяна. Ростислав е ослепен и умира в затвор в Регенсбург. Канонизиран е за светец от чешката и словашка православни църкви през 1994.

Произход на името му

редактиране

Формата на неговото име („раст-“) доказва факта, че той е роден някъде в днешна Централна Словакия. Докато раст означавало „раста“, а слав на славянски език слава, името Ростислав може да се преведе като Растяща слава.

Източници

редактиране
  1. Spiesz et al. 2006, стр. 20.
  2. Goldberg 2006, стр. 138
  3. Spiesz et al. 2006, стр. 20 – 21.
  4. Spiesz et al. 2006, стр. 22.
  5. Spiesz et al. 2006, стр. 22.
  6. а б в Goldberg 2006, стр. 140
  7.  Reuter 1992, стр. 25
  8. а б Bowlus 1994, стр. 104
  9. Vlasto 1970, стр. 24
  10. Kirschbaum 2005, стр. 26 – 27
  11. Goldberg 2006, стр. 242
  12. Goldberg 2006, стр. 243
  13. Goldberg 2006, стр. 243 – 244
  14. Bowlus 1994, стр. 115
  15.  Goldberg 2006, стр. 244 – 245
  16. Goldberg 2006, стр. 245
  17. а б Goldberg 2006, стр. 246
  18. а б Elbel 2010, стр. 242
  19. Dvorník, стр. 117 – 120
  20. Elbel 2010, стр. 244
  21. Měřínský, стр. 292 – 293
  22. а б Goldberg 2006, стр. 284
  23. Bowlus 1994, стр. 161
  24. Kirschbaum 2005, стр. 31
  25. Goldberg 2006, стр. 282

Библиография

редактиране
  • Spiesz, Anton; Caplovic, Dusan; Bolchazy, Ladislaus J. (2006). Illustrated Slovak History: A Struggle for Sovereignty in Central Europe. Bolchazy-Carducci Publishers, Inc. ISBN 978-0-86516-426-0.
  • Goldberg, Eric J. (2006). Struggle for Empire: Kingship and Conflict under Louis the German, 817 – 876. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-7529-0
  • Reuter, Timothy (1992). The Annals of Fulda. Manchester University Press. ISBN 0-7190-3458-2
  • Bowlus, Charles R. (1994). Franks, Moravians and Magyars: The Struggle for the Middle Danube, 788 – 907. University of Pennsylvania Press. ISBN 0-8122-3276-3
  • Vlasto, A. P. (1970). The Entry of the Slavs into Christendom: An Introduction to the Medieval History of the Slavs. Cambridge University Press. ISBN 0-521-07459-2
  • Kirschbaum, Stanislav J. (2005). A History of Slovakia: The Struggle for Survival. Palgrave. ISBN 1-4039-6929-9.
  • Elbel, Petr. Dějiny neúspěchu aneb úsilí Přemyslovců o zřízení arcibiskupství v českých zemích. In Wihoda, Martin; Reitinger, Lukáš. Proměna středovýchodní Evropy raného a vrcholného středověku. Brno : Matice moravská, 2010. Dále jen Dějiny neúspěchuISBN 978-80-86488-69-1.
  • Dvorník, FrantišekByzantské misie u Slovanů. Praha : Vyšehrad, 1970. Dále jen Byzantské misie u Slovanů.
  • Měřínský, ZdeněkČeské země od příchodu Slovanů po Velkou Moravu II. Praha : Libri, 2006. 967 s. ISBN 80-7277-105-1.
Моймир княз на Великоморавия (846 – 870) Славомир
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rastislav of Moravia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​