Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рудник.

Рудник (на гръцки: Ανάργυροι, Ан̀аргири, в превод Безсребреници, до 1928 година Ρούδνικ, Рудник[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония с 498 жители (2001).

Рудник
Ανάργυροι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 656 m
Население 498 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 50 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 15 километра южно от Айтос на източния бряг на Руднишкото езеро (Химадитида).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано, че селото има 68 джизие ханета (домакинства)[2].

В XIX век Рудник е смесено българо-турско село, център на Руднишката нахия на Леринската каза. Но поради разрастването на Руднишкото езеро и заблатяването на местността около Рудник нахийският център е изместен в Суровичево и Рудник постепенно упада. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Рудник (Roudnik) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 12 жители мюсюлмани и 365 българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Рудник:

На изток [от Чор] се намира село Родник с 20 мохамедански и 30 български къщи. Данъкът на първите е 1800 пиастри, а на вторите - 4200 пиастри и инание-аскерие 2080 пиастри.[4]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Рудник има 160 жители българи и 50 жители турци.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]

По време на Балканската война един човек души от Рудник се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те години мюсюлманското население на Рудник се изселва в Турция, а на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено българско-бежанско като има 60 бежански семейства с 214 души.[9] В 1928 година е прекръстено на Анаргири.[10]

До 2011 година Рудник е част от дем Айтос на ном Лерин.

ЛичностиРедактиране

Родени в Рудник

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρούδνικ -- Ανάργυροι
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.96-97.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.155.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 251.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 157 и 875.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 157.