Сармусакли (на гръцки: Πεντάπολη, Пендаполи, катаревуса: Πεντάπολις, Пендаполис, до 1928 Σαρμουσακλή, Сармусакли[1]) е село в Гърция, дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1715 жители.

Сармусакли
Πεντάπολη
Гърция
41.0507° с. ш. 23.6881° и. д.
Сармусакли
Централна Македония
41.0507° с. ш. 23.6881° и. д.
Сармусакли
Сярско
41.0507° с. ш. 23.6881° и. д.
Сармусакли
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Дарнакохория
Надм. височина 109 m
Население 1715 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на около 15 километра югоизточно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от турското sarmusaklı от sarmusak, чесън. Селото в миналото е един от най-големите доставчици на зеленчуци в Сяр.[2]

В Османската империяРедактиране

През XIX век Сармусакли е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сармусакли (Sarmoussakly) живеят 1824 гърци.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сармусакли (Sarmoussakli) е посочено като село със 179 домакинства, като жителите му са 85 мюсюлмани и 400 гърци.[4]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Сармусакли, село 3 часа на Ю от града, на пътя за Зиляхово и Драма; зарад това има ханища и няколко дюкяна. Прочут е тютюнът, който се ражда тук; може да се сравни с най-доброто качество Енидже-духани. Гръцка църква и училище. 125 къщи; 550 жители, всички дърнаци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сармусакли брои 1120 жители гърци.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Сармусакли (Sarmoussakli) се състои от 1120 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[7]

В 1909 година е построена църквата „Свети Атанасий“.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война.

По време на българското управление в годините на Първата световна война според серския околийски началник през януари 1918 година селото има 300 къщи с 1500 жители.[9]

В 1927 година селото е прекръстено на Пендаполис.

ЛичностиРедактиране

Родени в Сармусакли
Починали в Сармусакли
  •   Павел Димитров Астарджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
Свързани със Сармусакли

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 839.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  8. Ιερός Ναός Αγίου Αθανασίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 1 януари 2018.
  9. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 97.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 72, 73; а.е. 553, л. 60