Далечен изток на Русия
Тази статия е за географския обект. За административния окръг вижте Далекоизточен федерален окръг.
| Далечен изток на Русия | |
|---|---|
| на руски: /Да́льний Восто́к Росси́и/ | |
 Корякская Сопка, Камчатка |
 Граф Амурский |
| |
| Тип на обекта: | географски район |
| Административна йерархия | |
| Държава: |  Русия
|
| Федерален окръг: | Далекоизточен |
| Данни | |
| Население: | 6 226 640 |
| Площ: | 6 169 300 km2 |
Далечният изток на Русия е северноазиатска географска област, заета от източната част на Руската федерация, към която се отнасят водосборните басейни на реките, вливащи се в Тихия океан, а също така и Курилските, Командорските, Шантарските острови, Сахалин и остров Врангел.[1]
Заемащ 36 % от територията на Русия районът е с население, съставляващо около 5 % държавното население, като за периода 1991 – 2010 жителите са намалели с 1,8 млн. (22 %).[2].
.png)
История редактиране
Според археологическите данни през първото хилядолетие пр.н.е. по левия бряг и долното течение на Амур се заселват ловно-събирателските племена на даурите, евенките, нивхите, удегейците, орочите и нанайците. В днешния Приморски край и района на град Находка са открити свидетелства, датирани към палеолита. Полуостров Камчатка е заселен през каменната епоха от коряките, айните и ителмените. През XVII век започва руската експанзия в Сибир и през 1632 е основан град Якутск. Завоевателните мисии са предимно на казаци и един от тях – Семьон Шелковников, достига до Охотско море през 1647. Руските пътешественици Василий Поярков и Ерофей Хабаров влизат в контакт с империята Цин и е сключен Нерчинският договор, поставящ границата между двете държави по долината на река Горбица. През 1724 и 1730 Петър Велики организира две Камчатски експедиции, ръководени от Витус Беринг. Те картографират и изследват крайбрежието и междуконтиненталния пролив, достигайки Аляска. Изследванията са продължени от Степан Крашенинников, а в Камчатка са пратени заселници-старообредци.
През XIX век отслабва могъществото на империята Цин, което води до Първа опиумна война. Заети с бойни действия на юг срещу колониалните армии на Великобритания и Франция и срещу Тайпинско въстание, китайците изоставят контрола над севера. От това се възползва Русия. През 1850 лейтенант Генадий Невелски прониква до устието на Амур и основава там военен пост на Руската империя. Генерал-губернаторът на Източен Сибир граф Николай Муравьов-Амурский осигурява продоволсвтия и логистика за изграждането на първите руски селища: Иркутское, Богородское, Ново-Михайловское, Сергеевское. През 1858 е сключен Айгунски договор между Русия и Китай, по силата на който руските придобивки са признати и узаконени.
География редактиране
Регионът днес граничи с Китай и КНДР на юг, Япония на югоизток и САЩ на североизток. На изток и север граничи съответно с Тихия и Северния ледовит океан. Далекоизточният федерален окръг се дели на три физико-географски дяла:
- Североизточен Сибир – Якутия източно от Лена и Алдан;
- Амуро-Сахалински дял – Амурска област, Еврейска Автономна область, Южен Хабаровски край, Приморски край и о. Сахалин;
- Северен Притихоокеански дял – източна Чукотка, Магаданска област и Северен Хабаровски край, Камчатка и Курилските острови.[4][5]
Руският Далечен изток обхваща 3-часови пояса: +10, +11 и +12 UTC.
Климат редактиране
Разположен в няколко климатични пояса (4500 км), климатът на Далечния изток на Русия преминава от континентален в Якутия и Магаданска област до субтропичен мусонен на югоизток. Съществено влияние оказват студеното Приморско течение и планинският релеф. На крайбрежието целогодишно се оформят циклони, проливни няколкодневни дъждове, тайфуни и мъгли с влажност на въздуха до 90%.
Стопанство и ресурси редактиране
Географският район генерира 98% от руския добив на диаманти в мините си „Мир“, „Айхал“ и „Удачное“. Освен това се добиват и въглища, цинк, олово, калай, злато, волфрам, морски продукти и риба, соя, дървесина, флуорит, живак, апатит, титан, кварц, слюда, графит, мрамор, глина. Това определя и индустриалните отрасли, застъпени в Далечния изток – преработка на цветни метали, риболов, дърводобив, целулозно-хартиена промишленост, корабостроене. Те са ориентирани към вътрешния пазар, а това увеличава себестойността им с оглед транспортните разходи. Железопътният транспорт е основен магистрален транспорт в региона, осигуряващ 80% от стокопреноса и около 40% от пътническия поток. Автомобилната пътна мрежа е с дължина 41,5 хил. км, броят на летищата – 107, а на пристанищата – 28.
Административно деление редактиране
| Населени места (над 20 000 жители) по данни 2010 – 2015 г. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Дальний Восток России в энциклопедии Вокруг света
- ↑ Екатерина Мотрич: Нас становится всё меньше
- ↑ Атлас Азиатской России, Санкт-Петербург, Издание Переселенческого управления, 1914
- ↑ БСЭ: СССР. Физико-географические (природные) страны, архив на оригинала от 3 декември 2005, https://web.archive.org/web/20051203080845/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/106/970.htm, посетен на 3 декември 2005
- ↑ Н. А. Гвоздецкий, И. И. Михайлов. Физическая география СССР. Азиатская часть. Изд-е 3. М.: „Мысль“, 1978, сс. 387, 410.
- ↑ а б в г д Численность населения Хабаровского края по муниципальным образованиям на 1 января 2015 года. // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2016-10-28.
- ↑ а б в г д е ж з и Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2014 года.
- ↑ а б в г д е Численность постоянного населения по муниципальным образованиям Республики Саха (Якутия) на 1 января 2015 года. // Архивиран от оригинала на 2015-04-15. Посетен на 2015-05-02.
- ↑ а б в г Оценка численности населения по городским округам, муниципальным районам, городским и сельским поселениям Амурской области на 1 января 2015 года. // Архивиран от оригинала на 2019-08-14. Посетен на 2015-05-02.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дальний Восток России“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |