Сашо Настев

български писател

Алксандър (Сашо) Николов Настев е български писател, журналист и режисьор.[1][2]

Сашо Настев
български писател
Роден
Починал
21 декември 1971 година (70 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Национална музикална академия

БиографияРедактиране

Роден е на 28 декември 1900 година в Станимака, България.[2] Баща му е Никола Настев (1866 - 1929) от Леринско, просветен деец и училищен директор.[3] Чичовците му Лечо Настев (1879 – 1903) и Стефан Настев (1875 – ?) са дейци на ВМОРО. Майка му Ефросина е дъщеря на поп Анастас Кръстев (около 1847 - 1910) и сестра на Владимир Попанастасов (1883 - 1913). Първи братовчед е на Христо Смирненски.

Семейството му се мести в Пазарджик. В 1919 година Настев завършва средно образование и учи право в Софийския университет и в Държавната музикална академия. Още като ученик редактира списание „Южни зари“ и вестниците „Тракийска заря“, „Пазарджишки новини“ и „Новини“, където печата първите си стихове, разкази, фейлетони и критически статии.[2]

В 1921 година става сътрудник на Свободния оперетен театър в София. Става член на Българската комунистическа партия - участва в секцията „Артисти и музиканти“. В 1923 година еуволнен заради участие в стачка и заедно с Матьо Македонски основават кооперативен Оперетен театър в София. По-късно започва работа в пътуващия Софийски оперетен театър. В 1928 година с Филип Славов създават хореографски театър „Народно изкуство“ в София, който популяризира народните песни и танци. От 1929 година Настев е секретар и драматург на Народната кооперативна опера, която пътува из страната. В 1931 година става директор и режисьор на основания от него Народен комичен театър в Пловдив. В 1935 година става редактор по културните въпроси във вестник „Заря“. Пише в изданията „Стожер“, „Мисъл“, „Бран“, „Мисъл и воля“, „Литературен критик“, „Нива“, „Млад кооператор“, „Български народен театър“, „Български музиканти“, „Провинциален актьор“, „Пламък“ и други, използвайки псевдонимите Ал. Степов, Саша Степ, Хелий.[2]

В годините на войната срещу Германия Настев е редактор на Военната осведомителна служба при Министерството на войната и активен сътрудник на централния софийски печат и на държавното радио.[2]

След войната, Настев работи във вестниците „Отечествен фронт“, „Земеделско знаме“, „Земляк“, „Свят“, „Новини“. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.[2]

Умира на 21 декември 1971 година в София.[2]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
Гьошо Настев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Настев
(1866 - 1929)
 
Ефросина
Попанастасова
 
Стефан Настев
(1875 - ?)
 
Лечо Настев
(1879 - 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Настев
(1898 - 1978)
 
Сашо Настев
(1900 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. Парцел 15. // София помни. Посетен на 27 ноември 2021 г.
  2. а б в г д е ж Сашо (Алксандър) Настев. // PZhistory. Посетен на 27 ноември 2021 г.
  3. Парцел 60. // София помни. Посетен на 27 ноември 2021 г.