Александър Попнастев Гьошев (правопис до 1945 година попъ Настевъ), известен като Алексо, Лечо или Леко Церовски или Никола[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Лечо Настев
български революционер
като ученик
като ученик

Роден
Починал
Нидже, Османска империя

Образование Битолска българска класическа гимназия
Лечо Настев в Общомедия

БиографияРедактиране

Лечо Настев е роден през 1879 година е в леринското село Церово[2], тогава в Османската империя, днес Клиди, Гърция. Брат е на Стефан Настев и Никола Настев. Завършва V клас в Битолската българска гимназия и от 1899 до 1900 година е учител в костурското село Апоскеп[3]. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и от лятото на 1900 година е нелегален четник при Коте Христов и Спиро Преспанчето, Марко Лерински и секретар на Йордан Пиперката. Делегат е на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на четата на загиналия Марко Лерински. Избран е за ръководител на пункта „Каймак-Чалан-Нидже“ като помощници са му Дядо Ичо и Дачо Георгиев, Тане Стойчев и Алексо Джорлев[4].

Участва в сраженията при Търсие, Буф, Горно Неволяни, Баница, Екши Су, Горничево и превземането на Невеска. За кратко се прехвърля в Мариово при Никола Русински. Загива заедно с Дине Ташеминов в края на въстанието на 23 септември в сражение в Попадийската планина.[5][6][7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60, 71.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 508.
  3. Спомени на Георги Попхристов [1]
  4. Спомени на Георги Попхристов [2]
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
  6. Македонски научен институт
  7. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 183.