Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“ (на гръцки: Αγία Σοφία) е средновековна православна църква, базилика в македонския град Солун, Егейска Македония, Гърция[1].

„Света София“
Αγία Σοφία
Църквата отвън
Църквата отвън
Карта
Местоположение в дем Солун
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоСолун
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияСолунска
Тип на сградатабазилика
ИзгражданеVII век
Състояниедействащ храм
Сайтwww.agiasofia.info
„Света София“ в Общомедия

От 1988 година е сред обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[2][3]

История на храма редактиране

 
„Света Богородица на трон“, стенопис от XI - началото на XII век, дело, съдейки по неточните пропорции, на местно солунско ателие

Първите писмени източници за църквата са от 795 година. Според археологическите доказателства, храмът е построен в края на VII век[1] или между 690 и 730 година[4] върху руините на базилика от V век, която е разрушена при земетресението около 620 година.[1]

След като кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход завладяват Солун в 1204 година, църквата става катедрален храм на Солунското кралство. След превземането на града от епирския деспот Теодор Комнин, „Света София“ отново става седалище на православния епископ в Солун, което положение се запазва до 1523-1524 година, когато храмът е превърнат в джамия от Ибрахим паша Паргалъ след завладяването на Солун от османците под името Ая София джамия[5]. Сградата е изпепелена от пожар в 1890 година и е реставрирана в 1907 - 1909 година. Храмът отново става църква на 29 юни 1913 година.[1] В 1917 година е създадена комисия от археолози, които пренасят архитектурни фрагменти от цял Солун в археологическата сбирка в двора на „Света София“, която помещава много скулптурни произведения. Много скулптури след това са пренесени в ротондата „Свети Георги“.[6]

След земетресението от 1978 година се провеждат възстановителни работи по строежа и мозаичната украса, а също така и разкопки в църквата и околностите ѝ.[1]

Архитектура редактиране

 
Централният кораб в църквата
 
Възнесение в купола

Църквата е с размери 42 метра дължина и 35 метра ширина, диаметър на купола – около 10 метра, а кръстът е на височина около 16 метра.[7] Архитектурата на храма съчетава в себе си черти на кръстокуполен храм и трикорабна базилика.[8]

Мозаечната украса в храма е изпълнена в три различни периода. Запазените стенописи датират от XI век. Запазени са образи на монаси, светци и образът на света Теодора в Солун (близо до северния вход). В църквата има три мозайки с образите на Константин VI, майка му Ирина Атинянката и солунския епископ и светец Теофил. От около XI – XII век е изображението на Богородица с младенеца.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г д е Ναός Αγίας Σοφίας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 2 юни 2014 г.
  2. Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika // UNESCO. Посетен на 11 юли 2016.
  3. ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης // Hellenic National Commission for UNESCO. Архивиран от оригинала на 2016-12-24. Посетен на 11 юли 2016.
  4. Папахатзис Н. Памятники Салоник. – MOLHO. стр. 159. ISBN 960-7964-05-5
  5. Papagiannopoulos, Apostolos. Monuments of Thessaloniki, Rekos ltd., 2015, p.62
  6. Годишник на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, том 88, УИ „Свети Климент Охридски“, 1995, стр. 30.
  7. Комче, А. И. Древнерусское зодчество конца X - начала XII в. Византийское наследие и становление самостоятельной традиции. Наука, 1987. с. 319.
  8. Енциклопедия „Всеобщая история искусств“, том 2, книга първа. Искусство, 1961.