Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“ е възрожденска българска църква в село Граница, община Кюстендил.

„Свети Илия“
Карта Местоположение в Кюстендил
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоГраница
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоКюстендилско
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
Архитектурен стилнеовизантийски
АрхитектМиленко Велев
Изграждане1856 – 1857 г.
Статутдействащ храм
Църквата от изток

Местоположение редактиране

Църквата се намира в центъра на Граница, в близост до училището и Границката кула.

История редактиране

Построена е през 1856 – 1857 г. от майстор Миленко Велев, който е строител и на южното крило на Рилския манастир. Изградена е от дялан ломен камък и червени тухли. През първата половина на ХХ век, към църквата е пристроен притвор с камбанария.

Описание редактиране

Представлява трикорабна, триапсидна псевдобазилика със странични декаративни псевдоконхи. Тя е един от най-красивите в архитектурно отношение възрожденски храмове, не само в Кюстендилска област, но и в Западна България. Отличава се с необичайна архитектура, напомняща Рилския манастир.

Иконостасът е рисуван, олтарните двери и венчилката са резбовани. Върху таблите на златистоохрена основа са изписани вази с рози. Иконостасните икони от царския ред са дело на самоковския зограф Иван Доспевски, и са рисувани през 1862 – 1863 г. Стенописите в църквата са от 1896 г. Над входа към наоса от запад има каменно релефно изображение на двуглав орел.

Камбаната е изработена в 1857 година от Г. Атанасов от Горно Броди.[1]

Църквата празнува на Илинден на 20 юли.

Литература редактиране

  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.
  • Страхилова, Десислава – За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане, ел.списание LiterNet, 22.03.2007, № 3 (88);
  • Страхилова, Десислава – Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край, ел.списание LiterNet, 16.04.2007, № 4 (89)

Галерия редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 280.