Свети Пантелеймон (Лерин)
„Свети Пантелеймон“ или „Свети Пантелей“ (на гръцки: Αγίου Παντελεήμονα) е православна църква в град Лерин (Флорина), Гърция, катедрален храм на Леринската, Преспанска и Еордейска епархия на Вселенската патриаршия. Църквата е бивш катедрален храм на Българската екзархия.
| „Свети Пантелеймон“ Αγίου Παντελεήμονα | |
 Общ изглед на църквата | |
 Местоположение в Лерин | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Лерин |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Леринска, Преспанска и Еордейска |
| Изграждане | 1972 година |
| „Свети Пантелеймон“ в Общомедия | |
История редактиране
През 1882 година българската общност в Лерин под председателството на Константин Гулабчев получава ферман за построяване на своя църква. През 1887 година Христо Сисес (Χρήστος Σύσες) дарява собствения си дом за построяване на българска църква.[1] В март 1889 година е завършен параклисът „Свети Пантелеймон“[2] в квартала Вароша, срещу гръцката митрополия и община, на съвременната улица „Василеос Георгиос“.[1] Дотогава българите в града се черкуват в превърната в параклис стая в къщата на отец Константин Гулабчев.[2] След една-две години на мястото на параклиса е построена голяма църква.[2][1]
Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „Свети Панталей“.[3]
На 10 ноември 1910 година храмът е осветен тържествено в присъствието на митрополит Мелетий Велешки, архимандрит Никодим, други висши български духовници и всички свещеници от Леринска кааза.[4]
След влизането на гръцките войски в Лерин в 1912 година църквата е отнета от българската община и в нея е преместено седалището на Мъгленската епархия, което дотогава е в „Свети Георги“.[5]
В 1949 година сградата пострадва, уцелена от снаряд, по време на битката за Лерин през Гръцката гражданска война. Тогава са унищожени трите купола на покрива ѝ. В началото на 50-те години на XX век църквата е цялостно променена, като са заличени българските надписи по иконите. Разрушена е малката камбанария към църквата и е построена нова по-голяма през 1957 година. Въпреки че църквата е в много добро състояние, леринският митрополит Августин Кандиотис през април 1971 година решава да разруши „българската църква“ и на нейно място да построи нов храм със същото име с финансовата помощ на диктатора Георгиос Пападопулос.[6] Новият храм е осветен на 27 юли 1972 година.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Μεκάσης, Δημήτρης.Ο Ιερός Ναός Αγίου Παντελεήμονος Φλωρίνης – Γράφει ο Δημήτρης Μεκάσης, www.florinapress.gr, посетен на 16.06.2019 г.
- ↑ а б в Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 3.
- ↑ Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 27
- ↑ Македонски алманахъ, МПО, Индианаполис, 1940 г., стр.55
- ↑ Άγιος Γεώργιος // Посетен на 21 юли 2020 г.
- ↑ Andreou, A. and K. Kasvikis. The "Difficult" Past of a Town: The Resonant Silences and Suppressed Memories of Florina's Cultural Heritage // MuseumEdu (6). Autumn 2018. p. 154 - 155. A typical example of his actions was the 1971 demolition of the St. Panteleimon cathedral, built in 1870, and the immediate foundation of a new church in its place, expunged of all the “non–Greek” remnants in the architecture and paintings of the previous one. According to the anniversary edition of Florina’s diocese (Pichos 1993: 23, 26), Athanasios Roukalis, an older priest of that church stated: "It weighed gravely upon me that the cathedral, internally and externally, had a Slavic architectural planning and design. It had three domes in the Slavic style. All the windows were also of a Slavic form. In the interior of the church, the paintings of the iconastasis were written with Slavic letters and the Greek were written on top of them. In many cases, the Greek letters were worn off or faded and the Slavic ones became visible again. I couldn’t accept that." After removing all the “offending” church icons and modifying the altar and the windows, they finally demolished the whole church. Under the pretext, that they were public safety hazards, several churches in the wider area were torn down, the Cathedral of Florina included. In many cases the “threat” was so immense that they were forced to use tanks to demolish the buildings, as happened in the case of the St. Konstantinos and Helen’s Church in Amyntaion, another town in the Florina district. (на английски)