Свободна територия Триест
Свободната територия Триест или Свободен град Триест, а понякога и Свободната държава Триест (на италиански: Territorio libero di Trieste; на словенски: Svobodno tržaško ozemlje; на хърватски: Slobodni teritorij Trsta) е бивша подмандатна територия на ООН на територията на Триест с крайградската му територия, на която е придаден статут на град-държава.
| Свободна територия Триест Territorio libero di Trieste | |
| 1947 – 1954 | |
 Знаме  Герб | |
 Местоположение на Свободната територия Триест (в червеното кръгче по средата) | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Триест |
| Официален език | италиански, словенски и хърватски |
| Форма на управление | република |
| Губернатор | |
| 1947 – 1951 | Теренс Ейри Мирко Ленац |
| 1951 – 1954 | Томас Уинтертон Милош Стаматович |
| История | Студена война |
| Установяване | 1947 |
| Резолюция 16 на Съвета за сигурност на ООН | 10 януари 1947 |
| Парижки договор | 10 февруари 1947 |
| Край | 1954 |
| Площ | |
| 738 km2 | |
| Население | |
| Преброяване | 370 000 (1949) |
| Валута | |
| |
| Днес част от |  Хърватия Италия Словения |
| Свободна територия Триест в Общомедия | |
_crowned.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Свободната територия Триест е последната брънка от възникналия още през XIX век спор за Далмация. В случая, Триест с прилежащата му крайградска територия е обект на териториален спор между Югославия от една страна, и Италия – от друга страна.
От 1382 г. Триест и околностите му са част от Свещената Римска империя и е етнически смесен град като население. В града живеят италианци, словенци, хървати, а също немци и унгарци.
През 1921 г. Италия подлага на репресии словенското и хърватско население на града, във връзка с изострените ѝ отношения с Югославия, след обявяването на регентството на Карнаро.
През 1943 г., след преврата на Бадолио срещу Мусолини, Триест е окупиран от Вермахта. На 1 май 1945 г. в града влизат едновременно югославски[1] и британски военни части.
Свободната територия Триест е учредена на 10 януари 1947 г. с резолюция 16 на Съвета за сигурност на ООН[1] и съгласно условията на мирния договор с Италия в Париж. Разделена е на две с оглед на администрацията: зона А на север и зона B на юг[1]. Управлението на територията е поверено на военен губернатор, назначаващ се от страните, излъчващи мироопазващи сили на територията. На 5 октомври 1954 г. в Лондон е подписан договор, съгласно който двете зони на свободната територия са поделени между Италия и Югославия, а на 10 ноември 1975 г. свободната територия вече престава да съществува като такава и де юре с договора от Озимо, с което на практика и приключва спора за Далмация.
Въпреки това разрешение, едва през 2009 г. е уреден хърватско-словенския граничен спор за териториалния шелф и води в Пиранския залив на град Пиран.
Източници
редактиране- ↑ а б в Free Territory of Trieste | historical region, Europe // Encyclopedia Britannica. Посетен на 31 август 2022. (на английски)
Външни препратки
редактиране- Е.А. 14. Триест и Юлийска Крайна // Македонска мисъл кн. 9 – 10, год 1,. 1946. Посетен на 31 август 2022.
- Триест – градът на виаграта и пенсионерите
- Триест: Италианската врата към Изтока