Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за икономическия термин. За града в Бразилия вижте Порто Франко.

Порто франко (на италиански: porto franco – свободно пристанище) е пристанище (или негова обособена част, пристанищен комплекс или дори обединение от пристанища), ползващо правото на безмитен внос и износ на стоки.

Такава зона не влиза в състава на митническата територия на държавата. Често се създава при съоръжаване на ново пристанище с цел да се привлекат товари. Повечето международни летища имат подобни обособени участъци, макар че обикновено се наричат международни или митнически/безмитни (duty free) зони.

В Руската империя режим на порто франко действа в редица пристанища – Феодосия (1798 – 1799), Одеса (1819 – 1858), Батуми (1878 – 1886), Владивосток (1861 – 1909), в устията на реките Об и Енисей (1870 – 1879, с ограничения до 1907 година)[1].

От октомври 2015 г. в Руската федерация такъв режим действа в 15 общини в Приморски край[2]. Планира се скоро това право да бъде предоставено също на редица пристанища в Камчатски и Хабаровски краеве, Сахалинска област, Чукотски автономен окръг, на базата за подводници от Тихоокеанския флот в гр. Вилючинск (Камчатски край) и на летище Елизово на Петропавловск Камчатски[3].

ИзточнициРедактиране

  1. Д. Д. Руднев, Н. А. Кулик. Материалы к изучению Северного морского пути из Европы в Обь и Енисей. Петроград, Тип. А. Э. Коллинс, 1915. с. 3-4, 57-59.
  2. Федеральный закон Российской Федерации от 13 июля 2015 г. N 212-ФЗ «О свободном порте Владивосток». // Российская Газета. Посетен на 2015-07-28.
  3. Нехайчук, Юрий. Свободный порт Владивосток растянется от Хабаровска до Камчатки. // газета «Ведомости». ЗАО «Бизнес Ньюс Медиа», 2015-10-12. Посетен на 2015-10-25.

Вижте същоРедактиране