Отваря главното меню

Секеите, също секели или секули, (на унгарски: Székelyek; на румънски: Secuii) са народ, причисляващ се към унгарската етническа група.

Секеи
Szekelyek big.jpg
Известни Секеи
Общ брой над 1 000 000[1]
Значителен
брой в
Флаг на Румъния Румъния: 730 000
Флаг на Унгария Унгария: 185 000
Език унгарски
Религия християни (предимно католици, също така калвинисти и унитарианци)
Mures Harghita and Covasna ethnic map(1992) BG.png
Окръзи в Румъния със значително секейско население
Секеи в Общомедия

Населява основно източната част на Трансилвания, Румъния – главно окръзите Харгита (85 %), Ковасна (74 %) и Муреш. Голям брой секеи живеят в Унгария и Сърбия. Общата им численост е над 1 000 000 души.

ЕтнонимРедактиране

Други варианти на етнонима са секели, секлери, секули.

ПроизходРедактиране

Хронистът от 13 век Шимон от Кеза (Kézai Simon) също казва, че секеите са народ, наследник на хуните, които са живели в планините, преди да дойдат самите маджари, а Геза Фехер сочи, че са имали свое „предмаджарско“ – секейско, руническо писмо“, където наред със “старотюркските енисейски знаци се намират и няколко глаголически и „кирилски“ букви“. Според Й. Тури секеите са най-старите сред сегашните жители на Трансилвания и не са преселени от маджарските крале, а сами са завладели сегашното си отечество, живеели в маджарското поле, обединили се с там нахлулите маджари и научили езика им.

Друга теория от 20 век е, че секеите са си просто погранично унгарско население, които – както някои други племена, са разселени, за да пазят границите. След задълбочени проучвания е установено, че езикът на секеите не се различава по нищо от езика на останалото унгарско население, което предвид на планинските им изолирани обитания в миналото противоречи на теорията за отделен етнос.

Унгарският учен Геза Фехер смята, че секеите са „прабългарско племе“. Това е мнението на проф. Петър Мутафчиев, поддържано в неговия труд „История на българския народ“. Други теории за произхода им са българско-есегелската, аварската, тюркската и пр. Някои учени проследяват потеклото на секеите, установяват тяхно присъствие в Карпатите още преди 5 век, което ги прави може би част или близки до Аварския хаганат, но това не ги прави авари.

Други изследвания твърдят, че секеите са говорили унгарски език. Дори се твърди, че в секейския език няма толкова заемки от тюркско-български, колкото в днешния унгарски език, а топинимите в секейските територии също доказват техния унгарски език. Дори ако секеите са били тюркско племе, те са изгубили родния си език твърде рано.

ИсторияРедактиране

Територията на Секейската земя е част от Аварския хаганат през средновековието. През този период авари и славяни мигрират в Трансилвания. От 900 до 1526 г. районът е под пряк контрол на Унгарската държава. Счита се, че секеите се заселват в Трансилвания през 12 век от територии в днешните области Хайду-Бихар и Бихор.

Още от средновековието секеите играят важна роля в унгарската армия. Етногенезисът им, както и този на унгарците, все още не е достатъчно изучен. От 12 и 13 век до 1876 г. секейската земя има значителна, но променлива автономия, първо като част от Кралство Унгария, после като част от Княжество Трансилвания. В днешно време самите секеи се считат за унгарци. В състава на Съюза на трите нации те встъпват като главни предводители на Трансилвания, където те, бидейки католици, напълно подчиняват под своя власт румънското православно мнозинство, което през 18 – 20 век се противопоставя на процеса на маджаризация.

Секеите са трансилвански племена и името им на унгарски значи „граничари“. Организирани в графство с доминантно унгарско благородничество и предимно саксонско население. Най-рано секеите като държавно обединение с управленчески апарат са споменати писмено през 1235 г.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране