История на Унгария

Coat of arms of Hungary.svg

Унгария в модерните си (след 1946 г.) граници приблизително съответства на Великата унгарска равнина (Карпатски басейн). През желязната епоха е била на границата на келтската, илирийската и иранската (скитска) културна сфера.

Името „Панония“ идва от Панония, провинция на Римската империя. Само западната част на територията (т.нар. Трансдунавия) на съвременна Унгария е била част от древноримската провинция Панония. Римският контрол се срива с хунските нашествия през 370 – 410 г., а Панония е част от Остготското кралство в края на 5-и до средата на 6-и век, по-късно взета от Аварския хаганат (6-и до 9-и век). Маджарската инвазия се осъществява през 9-и век.

Маджарите са християнизирани в края на 10 век, а през през 1000 г. е създадено християнското Кралство Унгария, управлявано от династията Арпад през следващите три века. Във високия средновековен период кралството се разширява отвъд Панония до Адриатическото крайбрежие. През 1241 г. по време на управлението на Бела IV Унгария е нападната от монголците, водени от Бату хан. Числено превъзходени, унгарците биват категорично победени при битката при Мохи от монголската армия. Крал Бела бяга в Свещената Римска империя и оставя унгарското население на милостта на монголците. При това нашествие над 500 000 унгарци са избити и цялото кралство сведено до пепел. След изчезването на династията Арпади през 1301 г. късносредновековното кралство продължава, макар и вече не под унгарски монарси, и постепенно намалява поради нарастващия натиск от разрастването на Османската империя. Унгария понася основната тежест на османските войни в Европа през 15-и век. Върхът на тази борба се осъществява по време на управлението на Матяш Корвин (р. 1458 – 1490 г.). Османско-унгарските войни приключват със значителна загуба на територия и разделение на кралството след битката при Мохач през 1526 г.

Отбрана срещу османската експанзия се прехвърля към Хабсбургска Австрия, а останалата част от Унгарското кралство пада под властта на хабсбургските императори. Изгубената територия е възстановена със завършването на Голямата турска война, като по този начин цяла Унгария става част от Хабсбургската монархия. След националистическите въстания през 1848 г., Австро-унгарския компромис от 1867 г. повишава статута на Унгария чрез създаването на съвместна монархия. Територията, групирана от хабсбургския Archiregnum Hungaricum, е много по-голяма от съвременна Унгария, след Унгарско-хърватското споразумение от 1868 г. с уредено политическо състояние на Кралство Хърватска-Славония в земите а Корона на Свети Стефан.

След Първата световна война Централните сили налагат разпускането на Хабсбургската монархия. Договорите от Сен-Жермен и Трианон отделят около 72% от територията на Кралство Унгария, давайки ги на Чехословакия, Кралство Румъния, Кралство на сърби, хървати и словенци, Първа Австрийска република, Втора полска република и Кралство Италия. След това е обявена краткотрайна Народна република, която е последвана от възстановено Унгарско кралство, но управлявана от регента Миклош Хорти, който официално представлява унгарската монархия на Карл IV, апостолския крал на Унгария, който е държан в плен през последните му месеци в абатство Тихан.

Между 1938 и 1941 г. Унгария възстановява част от загубените си територии. По време на Втората световна война Унгария попада под немска окупация през 1944 г., последвана от съветската окупация и загубата на войната. След Втората световна война Втората унгарска република е създадена в днешните граници на Унгария, като социалистическа народна република през 1949 – 1989 г. и като Трета република Унгария съгласно изменен вариант на конституцията от 1949 г. от октомври 1989 г., с нова конституция, приета през 2011 г. Унгария се присъединява към Европейския съюз през 2004 г.

Унгарска праисторияРедактиране

Произход на унгарцитеРедактиране

Произходът на унгарците не е изяснен. Най-старата теория за хунския произход днес се отхвърля от повечето учени. Също така има почти единодушно съгласие, че угрофинският произход на унгарския език не означава генетическо родство на унгарците с угрофинските народи. Генетическите и културоложките изследвания показват като най-вероятна прародина на унгарците днешната западно-китайска област Хсинчианг (Уйгурия).

Заселване в днешна УнгарияРедактиране

За първи път унгарци (или маджари) се заселват в днешна Унгария през 670 г., но не успяват да основат трайно държавно обединение. Втората вълна от унгарците се заселва в Трансилвания и Панония през 895 г. в резултат на война с България при цар Симеон I. Вождове на унгарските племена са князете Алмош и Арпад. През Х век княз Геза организира унгарските племена и в хода на многочислени военни походи из цяла Европа подготвя провъзгласяването на унгарската държава.

От 1000 г. до Втората световна войнаРедактиране

След Втората световна войнаРедактиране

Втора унгарска републикаРедактиране

На 14 декември 1944 г. се образува втори център на властта в Унгария – Временното национално събрание от Дебрецен. На 4 ноември 1945 г. се провеждат свободни избори, на които десницата печели 57%. Въпреки това, поради съветски натиск, се обраува коалиционнио правителство, в което силовите министерства са поверени на комунистите. Комунистите започват бавното превземане на тоталната власт. През 1946 г. монархията е отменена, обявена е Унгарската република. На 10 февруари 1947 г. се подписва Парижкият мирен договор между Унгария и победителите във войната. Договорът отменя всички териториални ревизии на Унгария през войната, и допълнително присъжда 3 села на Чехословакия (днес тези 3 села са райони на словашката столица). Налагат се и сериозни репарации в полза на СССР, Чехословакия и Югославия. Комунистическата партия със съветска помощ унищожава десните партии една след друга, както и социалдемократическата партия. През 1948 г. вече комунистите притежават цялата власт. Това положение се узаконява с приемане на нова конституция и установяване на Унгарската народна република на 20 август 1949 г.

Унгарска народна републикаРедактиране

Унгария се присъединява към СИВ[1].

Под ръководството на Матяш Ракоши се създава копие на сталиновата система на управление. Реалната власт принадлежи на 4 души: Матяш Ракоши, Ерньо Герьо, Михай Фаркаш и Йожеф Реваи. Започва форсирано развитие на тежката и военната индустрия, което довежда до спад в жизненото равнище. Новото Управление по защита на държавата става един от главните държавни органи, подложени са на репресии около 1 милион души.

След смъртта на Сталин през 1953 г. под натиск от Москва Ракоши подава оставка като министър-председател, но запазва поста на партиен ръководител. Министър-председател става Имре Наги, протежиран от новото ръководство в Москва. Наги провежда реформи: ликвидира трудовите лагери, намалява властта на Управлението по защита на държавата, облекчава положението на селяните.

През 1955 г. обаче групата на Ракоши успява отново да вземе цялата власт в партията, Наги е освободен от поста си. През май 1956 г., отново под московски натиск, Ракоши окончателно излиза от властта, подава оставка като партиен ръководител. Новият партиен ръководител обаче става Ерньо Герьо, верен съратник на Ракоши, който продължава традиционнана комуистическа линия от сталински тип.

На 23 октомври 1956 г. избухва въстание. Армията и полицията преминават на страната на въстанието. До 1 ноември новата власт консолидира положението в страната. Начело на временното правителство застава Имре Наги, в правителството участват освен реформистки комунисти и представители на възстановените главни политически партии. Създава се нова комунистическа партия под име Унгарска социалистическа работническа партия, неин ръководител става Янош Кадар, член на правителството на Наги.

На 4 ноември 1956 г. съветските войски нарушават споразумението за напускане територията на страната, започват военна офанзива. Янош Кадар заминава за Съветския съюз, където обявява създаване на ново просъветско правителство, наречено Унгарско революционно работническо-селско правителство. Коалиционното правителство на Наги обявява съветската намеса за военна агресия, обръща се за помощ към Организацията на обединените нации, но не получава подкрепа от никъде. Съветските войски качват на власт Янош Кадар. Наги бяга в югославското посолство в Будапеща.

Около четвърт милион души емигрират в чужбина. В Унгария 18 хиляди души са интернирани, 700 от тях са пратени в съветски трудови лагери. 22 хиляди дущи получават присъда лишаване от свобода, по-голяма част от тях са амнистирани през 1963 г. Екзекутирани са около 400 души, сред тях министър-председателят Наги и министърът на отбраната Малетер.

През 1967 г. започват икономически реформи, които значително подобряват жизненото равнище. Намалява се и идеологическият натиск от страна на властта над хората. Рефомите към началото на 80-те години обаче достигат своя край. Става ясно, че причините на проблемите са в самата система. Започва бавен упадък, който продължава до разпаденето на системата през 1989 г. През 1987 г. се появяват първите опозиционни групировки със страната. Окончателният удар по системата е нанесен от съветския ръководител Горбачов, който дефакто се отказва от съветската зона на интереси в Европа.

През 1989 г. 49% от експорта е насочен към страните от СИВ[1].

Трета унгарска републикаРедактиране

През 1988 и 1989 г. се извършва мирен преход от комунистическа система към парламентарна демокрация. Унгарска социалистическа работническа партия разпада на две: по-голямата реформистко-комунистеската (по-късно: социалистическа) Унгарска социалистическа партия и по-малката традиционно-комунистическата нова Унгарска социалистическа работническа партия (по-късно: Унгарска работническа партия, Унгарска комунистическа работническа партия), като властта остава в ръцете на Унгарската социалистическа партия. На 23 октомври 1989 г. се възстановява Унгарската република, първите свободни избори се провеждат през март 1990 г., в резултат на които идва на власт дясно-центристко правителтво.

В периода между 1994 – 1998 г. страната се управлява от коалиция с участие на социалисти и либерали. През 1998 г. идва на власт дясно-центристка коалиция, тогава за пръв път Виктор Орбан става министър-председател. През 2002 г. отново печели социалистическо-либерална коалиция.

Финансовата криза от 2008 г. довежда до допълнителни бюджетни съкращения, скоро след началото на кризата правителството на Ференц Дюрчани и Унгарската социалистическа партия пада от власт.

Управление на Орбан и партия „Фидес“Редактиране

На изборите през 2010 година партията „Фидес“ получава в парламента 68,3% от депутатите, които ѝ дават квалифицирано мнозинство. Приема се нова конституция, която е в сила от 1 януари 2012 г. Партията „Фидес“ остава на власт и след изборите през 2014 г. От 2010 г. Министър-председател на Унгария е Виктор Орбан, а правителството провежда множество реформи.

БиблиографияРедактиране

  • История Венгрии. Т. 1 – 3. М., 1972.
  • Археология Венгрии: Конец II тысячелетия до н. э.- I тысячелетия н. э. Ред. В. С. Титов. М., 1986.
  • A History of Hungary. Eds. P. F. Sugar and P. Hanák. London and New York, 1991.
  • Исламов, Т. М., В. П. Шушарин, А. И. Пушкаш. Краткая история Венгрии. С древнейших времен до наших дней. М., 1991.
  • Ungarn und Europa Rьсkblick und Ausblick nach tausend Jahren. Hrsg. v. G. Brunner. Muenchen, 2001 (Suedosteuropa-Studie, 68).
  • Саваи, Я. Унгария. История и култура. С., 2001.
  • Engel, P. The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526. London and New York, 2001.
  • Немешкюрти, И. Унгарската култура през вековете. С., 2002.
  • Kontler, L. A History of Hungary: Millennium in Central Europe, Basingstoke and New York, 2002.
  • Контлер, Н. История Венгрии. Тысячелетие в центре Европы. М., 2002.
  • Бела Помагач, Б. В периферията на Запада. Исторически и литературни изследвания. С., 191 с.
  • Lendavi, P. The Hungarians: A Thousand Years of Victory in Defeat. Princeton, 2003.
  • Унгаристиката в България: Език. История. Литература. Съст. и ред. Йонка Найденова. С., 2004.
  • Lendvai, The Hungarians: 1000 Years of Victory in Defeat. London, 2003.
  • Kontler, L. History of Hungary: Millennium in Central Europe. New York, 2003.
  • Контлер, Л. История на Унгария. Хиляда години в Централна Европа. С., 2009.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Pipei, Nikolaus. Tod eines Monstrums. // Die Zeit 46/1989. Die Zeit, 10 ноември 1989. Посетен на 3 септември 2013. (на немски)

Вижте същоРедактиране