Отваря главното меню

Карпатите (на украински: Карпати; на полски: Karpaty; на словашки: Karpaty; на унгарски: Kárpátok; на румънски: Carpaţi; на сръбски: Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.

Карпати
Езерото Морско око във Високите Татри, част от Западни Карпати.
Общи данни
Най-висок връх Герлаховски щит
Надм. височина 2655 m m
Карпати в Общомедия
Сателитна снимка на Карпатите.

Дълга е около 1500 километра. Образува изпъкнала на североизток дъга и остър завой на югоизток.

Карпатите са част от Алпидите. Планинската система се дели на Западни (Малки Карпати, Бели Карпати, Татри), Източни, Гористи и Южни Карпати. Височината им достига 2655 метра с най-висок връх Герлаховски щит в Татрите. Северните разклонения на Карпатите са планините Бескиди.

Изградени са от гранити, гнайси, пясъчници и конгломерати. Богата е на нефт, природен газ, каменна сол и цветни метали. Характерни са множеството минерални извори. Растителният свят е представен от иглолистни и широколистни гори, субалпийски храсти и пасища.

В Карпатите има 2 национални парка – „Ретезат“ и „Татрански“. Подходящи са за туризъм.

ГеографияРедактиране

Северозападните Карпати започват на територията на Словакия и южна Полша. Преминават покрай Закапратието и Трансилвания в голям полукръг към югоизток и завършват при река Дунав близо до град Оршова в Румъния. Общата дължина на веригата е над 1500 km, а ширината ѝ варира между 12 и 500 km. Най-високите върхове на Карпатите са там, където планината е най-широка. Системата достига максималанта си ширина в Трансилванското плато и в Татрите, най-високия хребет, в който се намира Герлаховски щит (Словакия) с височина 2655 m над морското равнище. Карпатите покриват площ от 190 000 km2 и образуват най-дългата планинска система в Европа след Алпите.

Макар често да се наричат планинска верига, всъщност Карпатите не образуват непрекъсната верига планини. Съставени са от няколко орографски и геологически отличаващи се групи, показващи голямо структурно разнообразие. Карпатите, достигащи височина над 2500 m само на няколко места, нямат силно издадени върхове, обширни снежни полета, големи ледници, високи водопади и големи езера, каквито например присъстват и Алпите. Дълго време се вярва, че в Карпатите няма ледници, но скорошни изследвания на полски учени откриват ледникова зона в Татрите.[1] Най-високата точка на Карпатите е толкова висока, колкото средния регион на Алпите, с които споделят подобен вид, климат и флора. Карпатите са отделени от Алпите чрез река Дунав. Двете вериги се срещат само на едно място, близо до австрийско-словашка граница при Братислава. Реката ги отделя и от Стара планина при Оршова в Румъния. Долината на Морава и Одра пък отделя Карпатите от Силезия и Моравия, които принадлежат на средното крило на Централноевропейската планинска система. За разлика от другите крила в системата, Карпатите, които образуват вододела между северните морета и Черно море, са обградени от всички страни с равнини: Панонската на югозапад, Дунавската на юг и Галицийската на североизток.

Карпатите са създадени по време на Алпийската орогенеза през мезозой и терциер.[2]

По-големи градове в Карпатите, според населението в намалящ ред са:

Най-високи върхове по странаРедактиране

Връх Геоложка единица Страна Административна единица Височина (m)
Герлаховски щит Фатранско-Татранска област Словакия Прешовски край 2655
Молдовяну Фъгърашки планини Румъния Арджеш 2544
Риси Фатранско-Татранска област Полша Татрански окръг 2499
Говерла Бескиди Украйна Надворнянски район, Раховски район 2061
Беляница Беляница Сърбия Деспотовац 1339
Лиса гора Моравско-Силезски Бескиди Чехия Моравско-силезки край 1323
Кекеш Северноунгарски планини Унгария Хевеш 1014

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Gądek, Gradiecz, Bogdan, Mariusz. Glacial Ice and Permafrost Distribution in the Medena Kotlina (Slovak Tatras): Mapped with Application of GPR and GST Measurements. // Landform Evolution in Mountain Areas. Studia Geomorphologica Carpatho-Balcanica. Посетен на 3 февруари 2013.
  2. Plašienka, D., 2002, Origin and growth of the Western Carpathian orogenetic wedge during the mesozoic. in Geologica Carpathica Special Issues 53 Proceedings of XVII. Congress of Carpathian-Balkan Geological Association Bratislava, 1 – 4 септември 2002