Отваря главното меню

Села̀новци е най-голямото село в Северозападна България. Населението му към 15 март 2017 г. е 3541 души по настоящ адрес. То се намира в община Оряхово, област Враца. [1]

Селановци
Общи данни
Население 3616 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 110,218 km²
Надм. височина 122 m
Пощ. код 3301
Тел. код 09172
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 70723
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Оряхово
Росен Добрев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Селановци
Росица Койнова
(ГЕРБ)

Етимология и произход на иметоРедактиране

Има няколко версии за произхода и значенито на името на селото. Според една от тях Селановци е жителско име. То произлиза от личното име на човек, който се е казвал Съло – от старобългарската дума сълъ, която означава пратеник, вестител и има еднакво значение с гръцкото име апостол. Големият ер (Ъ), в старобългарски има фонетична стойност между „о“ и „у“ и се произнася по-скоро като „е“. И така става Сълъ – ан, като Първан, Стоян и пр. Със суфикса за селищно име – „ово“, става Съланово – Селаново. Според друга версия името на Селановци произлиза от Сельо, което пък е съкратеното от Селимир, което лично име се среща още през 12 век. Като се прибави на Сельо – ан, както Витан, Цветан и пр., името става Селан, а със суфикса за селищно име, то вече е Селаново[2].

ГеографияРедактиране

Селановци се намира в Област Враца, разположено е на 7 км юг-югоизточно от Оряхово и на 80 км североизточно от Враца. Съставно селище е на община Оряхово (от 1970 до 1978 Селановци е квартал на Оряхово). Разположено е на 8 км от река Дунав, в западната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 170 м надморска височина. Климатът е умерено-континентален. В землището на селото преобладават карбонатните черноземи. Отглеждат се зърнени култури, слънчоглед, царевица, пшеница.

ИсторияРедактиране

Селото е основано преди османското нашествие. Сведения за него под имената Силануфджа и Силануфча има в османски регистри от 1430, 1617 и 1673 г. Споменава се в края на 17 век в изследванията на Луиджи Марсили и е означено в карта на Дунав от 1779 г. През 1918 г. селановските жени вдигат бунт против войната. По време на Септемврийското въстание през 1923 година, на 23 септември в селото е установена въстаническа власт. Създаден е въстанически отряд с командир Тодор Костов. Въстаници от Селановци превземат с бой граничния пост край село Лесковец. На 24 сутринта щурмуват град Оряхово. Жители на Селановци участват във партизанското движение в периода 1941-1944 и подпомагат Врачанския партизански отряд „Г. Генов“.

През 1922 година селото се премества на днешното си равно място. Първи се изселват родовете Геновци, Добреновци и наследниците на Кръстьо Цеков, Крум Николов и др. Изселването на махалите приключва през 1950 година. През 1978 г. Квартал Селановци на Оряхово е обособено в самостоятелно село и в самостоятелна община. [3]

На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, над 3000 души от селото гласуват с бели или други невалидни бюлетини. През лятото на следващата година над 200 души правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. По същото време горянска група подпалва снопите по време на вършитба.[4]

През 50-те и 60-те години на XX век Селановци е било едно от най-големите села в България.

ОбразованиеРедактиране

Селановското килийно училище се е помещавало в землянка към черквата в старото местоположение на селото. През 1892 и 1899 са построени училищни сгради. Първият учител в селото е Никола Първанов Бачийски от Кнежа, който е бил на 24 години и учителствал тук 4 г. След него учителства Никола Джамджиев от Търново, който е стоял само през 1876-1877 г. и е заминал с руската войска. Третият учител е Бано Дочев от село Бреница, който е учил IV клас в Априловската гимназия и е стоял в Селановци учител от 1878 до 1885 г. Той е оставил добри спомени в селото и е пеел в църковния хор[5]. През 1872 г. в селановското училище Георги Йончев е обучавал 58 момчета в едно отделение [6].

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Килийно училище се е помещавало в землянка към черквата в старото местоположението на селото. През 1892 и 1899 са построени училищни сгради.
  • Читалище „Самообразование“ е основано през 1894 (в сграда от 1961 г.).
  • За паметник на културата е обявена родната къща на Т. Ненов.
  • Издигнати са паметници на загиналите във войните (1912-1918), в Септемврийското въстание от 1923 и и в партизанското движение 1941-1944.
  • В землището на Селановци има находища на водна лилия (2,5 ха в местността „Кочумина“ и 2 ха в местността „Гола бара“) и на алоевиден стратиотес (0,2 ха между местностите „Калугерски град“ и „Тополите“), обявени за защитени местности през 1985 г.

Редовни събитияРедактиране

Провежда се събор на селото около Петковден, всяка година.

ЛичностиРедактиране

  • Димитър Борисов Величков (1918-1978) – юрист и историк. Син на Борис Величков Венцин (Дупновърхчанете), завършил право 1948 г. във Софийският университет. Кандитат на историческите науки. Създател на „История на Врачански окръг 1890-1944“. Женен за Христина Тошева Величкова (1924-1991) от Душмановския род-Качанците, внучка на Тодор Костов и правнучка на Косто Нелов. Завършила икономика.
  • Георги Димитров Осиковски – ветеринарен техник и пчелар. През 2002 е избран за пчелар номер 1 на България.
  • Тошо Петков Бабулски (1927-2005) – геолог, работил дълги години във „Водпроект“ и „Агропромпроект“, Ирак, Либия. Извършил хидрогеоложките проучвания и организирал водоснабдяването на селото.
  • Николай Гергов – двукратен европейски и световен шампион по борба.
  • Силвия Русинова – актриса.
  • Тодор Каменов Костов (1931-1988) – строителен инженер. Потомък на стария Душмановски род, внук на Мито Костов и правнук на Косто Нелов, който е бил дълги години кмет на Селановци през 19 век. Училище Никола Й. Вапцаров в Селановци е построено по негов проект и под негово ръководство.
  • Дилиян Кушев – професионален музикант, певец и продуцент с международна дейност
  • Андрей Врачански – български композитор, диригент и музикален педагог. На родното си село посвещава основната част от професионалния си път. През октомври 2012 г. на тържествена церемония е осветена паметна плоча и централния площад на Селановци е наречен на неговото име.

БележкиРедактиране

  1. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.
  2. вж. Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с.197-198
  3. Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ.бр. 6 от 20 януари 1978 г.
  4. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135, 157, 161.
  5. арх. И. Н. Илчев, ОИМ Враца, сигн.I, 1346, 1927 г.
  6. сп. Летоструй, Виена, 1873, с.61

Външни препраткиРедактиране