Уикипедия

Симеон Евтимов

български революционер и журналист

Симеон Евтимов е български революционер и журналист, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Симеон Евтимов
български революционер и журналист
Роден
1896 г.
Починал
Симеон Евтимов в Общомедия

Биография

редактиране

Симеон Евтимов е роден през 1896 година в Емборе, тогава в Османската империя. Там завършва основното и средното си образование, след това учи в Солунската българска търговска гимназия заедно с Кръстьо Велянов,[2] а след Балканските войни се премества в Свищовската търговска гимназия. Става член на Македонския младежки културно-просветен съюз, публикува статии в защита на българските национални интереси в „Юроп Нувел“, „Напред“ и други печатни издания. От 1920 година работи като счетоводител в „Никотея“ в Пловдив. Получава повишение и става директор на тютюневата фирма „Фумаро“ в Дупница.[3]

Участва като делегат от Пловдивското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[4] В 1924 година е член на ръководството на Симитлийското македонско благотворително братство.[5]

Присъединява се към ВМРО и напуска работа през 1927 година, когато е избран за редактор на вестник „Маседоан“, орган на ЦК и Задграничното представителство на ВМРО издаван в Женева на френски език. В периода 1927-1929 година Симеон Евтимов се среща с редица европейски политически, дипломатически и културни дейци, между които външните министри на Белгия, Чехословакия, Унгария, Австрия и Албания, с комисията по малцинствата към Обществото на народите, с френската Лига за правата на човека и гражданина, като пред всички тях пропагандира тезите на ВМРО. На предложение на сръбския външен министър Момчило Нинчич да се позволи отварянето на „македонски“ църкви и училища във Вардарска Македония, Симеон Евтимов отговаря:

„ Ако за нас българската националност, българското име и българският език нямаха значение ние нямаше защо да водим борба нито срещу турското, нито срещу сръбското и гръцкото робство в Македония. “

Заради тази си дейност Симеон Евтимов е наричан „външния министър на ВМРО“.[6] През 1932 г. той описва текущите дипломатически задачи пред македонското движение така:

...Ние нито в брой, нито по материални въоръжения можем да сразим врага на бойното поле. За успеха си ние требва да спечелим и подкрепата на чуждото обществено мнение, т.е. на ония сили, чиято санкция, дори и при благоприятен изход от известни събития, е необходима, за да се запазят плодовете на една победа. Ако нашите потисници, имайки преимуществото да се ползуват от един свършен факт, облечен в международна санкция, изразходват грамадни средства за пропаганда в чужбина - какво остава за нас, които требва да разрушим създаденото положение и да изграждаме ново? Доскоро всички ние мислехме, че светостта на една кауза и правотата на известни аспирации са сами по себе си достатъчни, за да спечелят общественото мнение в чужбина. Събитията ни показаха, че сме гршили. И требва да поправим тая грешка. Новата задача - пропагандата в чужбина, която е едвам започната от по-старите - изцело ще легне върху днешната младеж. Задачата е трудна, но затова пък е важна. За нейното постигане требва по-широка подготовка, по-грижлив избор на хора и повече средства. Защото, докато в България дейността ни може да се спъва от дейността на отделни среди сред едно мнозинство от симпатизиращи братя, в чужбина е тъкмо обратно: всред море от апатия и враждебност - ще требва да се хващат позиции и да се печели терен. Затова са нужни много материални и интелектуални сили. Всестранното изучаване на македонския въпрос в народностно, географско, икономическо и политическо отношение - требва да бъде нашата неотстъпна грижа. Само запасени с широки познания и с научна документация по тая материя, ние ще можем да отбиваме и унищожаваме тезите на вражеската пропаганда. Требва да изучаваме чужди езици, да се школуваме в тайните на общуване с чужденци, в изкуството да им поднасяме нашите разбирания в духа на техния манталитет, да свикнем да третираме македонската борба не в нейната изолирана епическа красота, а в рамките на международните въпроси, т.е. да усвоим тактиката, която да наложи македонския въпрос на вниманието и на ония, които не се интересуват от отделни хуманитарни въпроси, но са готови да разглеждат работите дотолкова, доколкото се намират във връзка с техните собствени интереси.[7]

 
Симеон Евтимов, Никола Малешевски и Иван Трифонов.

През 1927 година Симеон Евтимов застава твърдо против прокрадващи се тези за преустановяване на революционната борба в Македония, пропагандирана от част от приближените на Александър Протогеров, която идея според него се развива от просръбската масонска ложа, в която той членува. Като кум на Иван Михайлов и идейно близък на михайловисткото крило във ВМРО, Симеон Евтимов е назначен за редактор на вестник „Македония“. През 1932 година участва на Седмия конгрес на ВМРО, като след това развива активна дейност всред дейците на Македонския младежки културно-просветен съюз за подготвяне на до 10 000 четници и изпращане на 150 студенти в Западна Европа, които да заменят старото поколение.[8]

 
Евтимовъ, Симеонъ. Македонцитѣ и политическитѣ борби въ България. София, Библиотека „Устремъ“ №2, Издава Съюзътъ на македонскитѣ младежки културно-просвѣтни организации въ България. Печатница „Ив. К. Божиновъ“ на Спасъ и Никола Ив. Божинови, 1926.
 
Гробовете на Иван Параспуров и Симеон Евтимов

Симеон Евтимов е ранен на 28 декември 1932 година на площад „Батенберг“ и умира на 31 декември, като убийството му е едно от последните и най-големи покушения при затихващите братоубийствени борби между протогеровистите и михайловистите във ВМРО[9]. Според Блаже Видов, един от организаторите на убийството на Евтимов, акцията е планирана да бъде извършена пред царския дворец. Планът и финансирането на акцията с 20 млн. лева са осигурени от сръбския офицер и агент Джорджевич.[10] Физическите изпълнители на убийството Христо Изворски и Иван Петров (Христо Траянов и Иван Василев[11]) са ранени при престрелката с телохранителите на Евтимов — Ефтим Орлов, Йордан Иванов и Ефрем Ефремов (починал на следващия ден от раните си). Христо Изворски е изпратен на операция в Александровска болница, където след няколко дни е застрелян с три патрона от медицинската сестра и член на михайловисткото крило — Екатерина Константинова.[12]

Евтимов е погребан при параклиса „Свети Илия“ край село Сугарево, близо до гроба на Тодор Александров.

Михайловистът и запасен член на ЦК на ВМРО Йордан Чкатров нарича Симеон Евтимов:

"Един от най-големите хора на българската нация, роден на македонска земя"[13]

Френският общественик и приятел на революционна Македония Жорж Десбон заявява по повод убийството на Евтимов:

Аз казвам на българите, които поради умствена ленивост, егоистични сметки или животинско отпадане биха били наклонни да сметат, че Македонският въпрос е мъртъв, или да презират идеала, за който умре Симеон Евтимов: не забравяйте, че всички истински приятели на България, всички ония, върху които България може да разчита като стари приятели, приятели в лоши дни, са отворили отначало сърцето си за Македония, преди да го дадат на България.[14]

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 296 – 297.
  2. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 30.
  3. ↑ Шалдевъ, Хр. Симеонъ Евтимовъ // Илюстрация Илиндень 4 (44). Илинденска организация, Мартъ 1933. с. 1 - 2.
  4. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  5. ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (52). София, СМЕО, 18 април 1924. с. 3.
  6. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.152-154
  7. ↑ Евтимов, Симеон. "Задачите на младежта в нашата борба" // "Тодор Александров - юбилейно издание". 1932. с. 7-8.
  8. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 202-203
  9. ↑ Цветкова, Лилия, Пунев, Огнян, „Македонската" война, Сп. Софийски улици, юли/август 2002 г.
  10. ↑ Колектив. НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 - 1941 г., Македонския Научен Институт, София, 2002
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 159.
  12. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 809.
  13. ↑ Чкатров, Йордан. Една година от смъртта на Симеон Евтимов. Панихидата в "Св. София" // Македония год. VIII, бр. 2159. 2 януари 1934. с. 1.
  14. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 806-807.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Симеон_Евтимов&oldid=12457347“.