Скайлаб 2
Скайлаб 2 или SL-2 (на английски: Skylab 2) е първата пилотирана космическа мисия до Скайлаб, първата американска космическа станция. Мисията е изстреляна с ракета носител Сатурн IB и е с тричленен екипаж. Името Скайлаб 2 е свързано с космическия кораб, използван за мисията. Мисията Скайлаб поставя рекорд за продължителност на пилотиран космически полет.
Скайлаб 2 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Ракета-носител | Сатурн IB |
Космодрум | Космически център Кенеди |
Старт | 25 май 1973 г.; 13:00:00 UTC |
Продължителност на полета | 28 дни, 0 часа, 49 минути, 49 секунди |
Брой обиколки | 404 |
Изминато разстояние | ~11 500 000 мили (~18 500 000 km) |
Апогей | 438 km |
Перигей | 428 km |
Инклинация | 50 градуса |
Период | 93,2 минути |
Маса | КОМ 19 979 kg |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 3 |
Позивна | Скайлаб 2 |
Снимка на екипажа | |
От ляво надясно: Джоузеф Къруин, Чарлс Конрад, Пол Уайтц | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
Скайлаб | Скайлаб 3 |
Скайлаб 2 в Общомедия |
Понякога Скайлаб 2 е наричан Скайлаб 1, но Скайлаб 1 е непилотираното изстрелване на самата станция.
Екипажи
редактиранеОсновен
редактиранеПост | Астронавт |
---|---|
Командир | Чарлс Конрад четири космически полета |
Пилот | Пол Уайтц един космически полет |
Пилот – учен | Джоузеф Къруин един космически полет |
- Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
Дублиращ
редактиранеПост | Астронавт |
---|---|
Командир | Ръсел Швейкарт един космически полет |
Пилот | Брюс Маккендлес |
Пилот – учен | Стори Мъсгрейв |
- Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.
Параметри на мисията
редактиранеМаса | 19 979 кг |
Максимална достигната височина | 440 км |
Разстояние | 18 536 730,9 км |
Площ на полетната палуба | 18 000 m² |
Ракета носител | Сатурн IB |
Перигей | 428 км |
Апогей | 438 км |
Инклинация | 50° |
Период | 93,2 мин |
Технически данни
редактиранеКорабът е предназначен за екипаж от трима души и е със сериен номер CSM-116. Състои се от команден и сервизен модул, използвани в предишните лунни полети от програмата Аполо, а масата му е 19 970 кг. Произведен е от North American Rockwell Corporation, Space Div., Downey, Kalifornie (USA) за НАСА в Хюстън. По-късно е каталогизиран от COSPAR с номер 1973-032A. Командният модул има формата на конус, с височина 3.5 m, в себе си има парашутна система със седем парашути, двигатели, батерии, оптика и система за аварийно спасяване (LES), която се изхвърля след успешен старт. Сервизният модул съдържа в себе си основния двигател и гориво, батерии, кислороден резервоар. Преди кацане се извършва маневра, за да се разделят двата модула.
Полет
редактиранеКорабът стартира на 25 май 1973 с ракетата „Сатурн IB“ от Кейп Канаверал във Флорида. Осем часа след това корабът се скачва с космическата станция Скайлаб над Тихия океан. Пет дни след това Ч. Конрад и Д. Kъруин правят космическа разходка в открития космос за извършване на дребни ремонти на слънчевия панел на станцията, с продължителност около четири часа. Няколко дни по-късно, на 10 юни правят второ излизане в открития космос за подмяна на ленти и филми и други дребни ремонти на станцията. Екипажът прекарва на станцията почти един месец и след ремонтите я оставя в добро състояние за следващите астронавти, които ще пристигнат на борда на станцията със Скайлаб 3.
Кацане
редактиранеЕкипажът каца на 22 юни 1973 г. в Тихия океан, на около 1300 км от Сан Диего. Кабината на екипажа е прибрана от американския самолетоносач USS Ticonderoga, който е на около 10 км от мястото на кацане. Два дни по-късно и тримата членове на екипажа отлитат за Калифорния, където се запознават с Ричард Никсън и Леонид Брежнев.