Скайлаб 2
Скайлаб 2 или SL-2 (на английски: Skylab 2) е първата пилотирана космическа мисия до Скайлаб, първата американска космическа станция. Мисията е изстреляна с ракета-носител Сатурн IB и е с тричленен екипаж. Името Скайлаб 2 е свързано с космическият кораб използван за мисията. Мисията Скайлаб в поставя рекорд за продължителност на пилотиран космически полет.
| Скайлаб 2 | |
|---|---|
 | |
| Данни за кораба | |
| Ракета-носител | Сатурн IB |
| Космодрум | Космически център Кенеди |
| Старт | 25 май 1973 г.; 13:00:00 UTC |
| Продължителност на полета | 28 дни, 0 часа, 49 минути, 49 секунди |
| Брой обиколки | 404 |
| Изминато разстояние | ~11 500 000 мили (~18 500 000 km) |
| Апогей | 438 km |
| Перигей | 428 km |
| Инклинация | 50 градуса |
| Период | 93,2 минути |
| Маса | КОМ 19,979 kg |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | 3 |
| Позивна | Скайлаб 2 |
| Снимка на екипажа | |
 От ляво надясно: Джоузеф Къруин, Чарлс Конрад, Пол Уайтц | |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
| Скайлаб 1 | Скайлаб 3 |
| Скайлаб 2 в Общомедия | |
Понякога Скайлаб 2 е наричан Скайлаб 1, но Скайлаб 1 е непилотираното изстрелване на самата станция.
Екипажи Редактиране
Основен Редактиране
| Пост | Астронавт |
|---|---|
| Командир | Чарлс Конрад четири космически полета |
| Пилот | Пол Уайтц един космически полет |
| Пилот – учен | Джоузеф Къруин един космически полет |
- Броя на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
Дублиращ Редактиране
| Пост | Астронавт |
|---|---|
| Командир | Ръсел Швейкарт един космически полет |
| Пилот | Брюс Маккендлес |
| Пилот – учен | Стори Мъсгрейв |
- Броя на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.
Параметри на мисията Редактиране
| Маса | 19 979 кг. |
| Максимална достигната височина | 440 км |
| Разстояние | 18 536 730.9 км |
| Площ на полетната палуба | 18 000 m² |
| Ракета носител | Сатурн IB |
| Перигей | 428 км |
| Апогей | 438 км |
| Инклинация | 50 ° |
| Период | 93.2 мин |
- Скачване – 25 май, 1973
13:00:00 UTC - Разкачване – 22 юни, 1973
13:49:48 UTC - Продължителност на Скачването – 26 дни, 21 ч, 52 мин, 7 сек,
Технически данни Редактиране
Корабът е предназначен за екипаж от трима души и е със сериен номер CSM-116. Той се състои от команден и сервизен модул, използвани в предишните лунни полети от програмата „Аполо“, масата е 19 970 кг. Произведена е от North American Rockwell Corporation, Space Div., Downey, Kalifornie (USA) за НАСА в Хюстън. По-късно е каталогизиран от COSPAR с номер 1973-032A. Командния модул има формата на конус, с височина 3.5 m, в себе си има парашутна система със седем парашути, двигатели, батерии, оптика и система за аварийно спасяване (LES), която се изхвърля след успешен старт. Сервизния модул съдържа в себе си основния двигател и гориво, батерии, кислороден резервоар. Преди кацане се извършва маневра за да се разделят двата модула.
Полет Редактиране
Корабът стартира на 25 май 1973 с ракетата „Сатурн IB“ от Кейп Канаверал във Флорида. Осем часа след това корабът се скачва с космическата станция Скайлаб над Тихия океан. Пет дни след това Ч. Конрад и Д. Kъруин правят космическа разходка в открития космос за извършване на дребни ремонти на слънчевия панел на станцията с продължителност около четири часа. Няколко дни по-късно, на 10 юни правят второ излизане в открития космос за подмяна на ленти и филми и други дребни ремонти на станцията. Екипажът прекарва на станцията почти един месец и я остави след ремонтите в добро състояние за своите последователи, които ще пристигнат на борда на станцията със Скайлаб 3.
Кацане Редактиране
Екипажът каца на 22 юни 1973 г. в Тихия океан, на около 1300 км от Сан Диего. Кабината на екипажа е прибрана от американския самолетоносач „USS Ticonderoga“, който е на около 10 км от мястото на кацане. Два дни по-късно и тримата членове на екипажа отлитат за Калифорния, където се запознават с Ричард Никсън и Леонид Брежнев.