Скомля

българско село
Тази статия е за селото в Белоградчишко. За преминаващата през него река вижте Скомля (река).

Ско̀мля е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин. Близо до Скомля минава жп линията Мездра-Видин с железопътна спирка Скомля (кантон 43), която понястоящем е закрита за пътнически превози.

Скомля
България
43.6797° с. ш. 22.7656° и. д.
Скомля
Област Видин
43.6797° с. ш. 22.7656° и. д.
Скомля
Общи данни
Население32 души[1] (15 март 2024 г.)
3,68 души/km²
Землище8,903 km²
Надм. височина246 m
Пощ. код3946
Тел. код09322
МПС кодВН
ЕКАТТЕ66843
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Димово
Светослав Славчев
(Новото време, БСП за България, ДПС, НДСВ; 2019)

География редактиране

Село Скомля се намира в област Видин (Северозападна България) и е от съставните селища на община Димово. Отстои на 11.73 км южно от общинския център гр. Димово и на главния път Е79 Видин-Монтана. Съседни на с. Скомля са селата Бела, Медовница и Дълго поле. През селото преминава река Скомля, а само на 7 км източно е язовир Дреновец.

Край с. Скомля минава жп линията Мездра-Видин с железопътна спирка Скомля (кантон 43), на която спират почти всички бързи влакове по линията за Видин.

Разстояние до столицата: 126,373 km от София.

История редактиране

Названието на селото произлиза от минаващата покрай него река Скомля. Селището се среща в описа на тимарския регистър от 1479 – 1480 г.[2] Въз основа на описни регистри от XV век, според които има вълнения в селата Скомина (Скомля), Цибра и Рупча, Бистра Цветкова допуска, че тези движения са следствие на похода от 1444 г. и местното население взема участие в армията на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди.[3][4]

Училището е открито през 1900 г. Читалището е основано 1922 г.

Религии редактиране

Християнство

Обществени институции редактиране

Училище; Кметство

Редовни събития редактиране

  • Ежегоден събор на селото – всяка първа събота и неделя на май.

Личности редактиране

Кухня редактиране

Качамак, Покрекло, Пача.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Вж. Турски извори за българската история, серия ХV-ХVІ, Т. ІІ, с. 137 и 138.
  3. Невян Митев, Хрониката на Бернард Ваповски като извор за сражението при Варна // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.111
  4. Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 300

Външни препратки редактиране