Скомля
Тази статия е за селото в Белоградчишко. За преминаващата през него река вижте Скомля (река).
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Ско̀мля е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин. Близо до Скомля минава жп линията Мездра-Видин с железопътна спирка Скомля (кантон 43), която понястоящем е закрита за пътнически превози.
| Скомля | |
  Скомля  Скомля | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 32 души[1] (15 март 2024 г.) 3,68 души/km² |
| Землище | 8,903 km² |
| Надм. височина | 246 m |
| Пощ. код | 3946 |
| Тел. код | 09322 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 66843 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Димово Светослав Славчев (Новото време, БСП за България, ДПС, НДСВ; 2019) |
География
редактиранеСело Скомля се намира в област Видин (Северозападна България) и е от съставните селища на община Димово. Отстои на 11.73 км южно от общинския център гр. Димово и на главния път Е79 Видин-Монтана. Съседни на с. Скомля са селата Бела, Медовница и Дълго поле. През селото преминава река Скомля, а само на 7 км източно е язовир Дреновец.
Край с. Скомля минава жп линията Мездра-Видин с железопътна спирка Скомля (кантон 43), на която спират почти всички бързи влакове по линията за Видин.
Разстояние до столицата: 126,373 km от София.
История
редактиранеНазванието на селото произлиза от минаващата покрай него река Скомля. Селището се среща в описа на тимарския регистър от 1479 – 1480 г.[2] Въз основа на описни регистри от XV век, според които има вълнения в селата Скомина (Скомля), Цибра и Рупча, Бистра Цветкова допуска, че тези движения са следствие на похода от 1444 г. и местното население взема участие в армията на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди.[3][4]
Училището е открито през 1900 г. Читалището е основано 1922 г.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 26 | 100,00 |
| Българи | 23 | 88,46 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 3 | 11,53 |
Религии
редактиранеХристиянство
Обществени институции
редактиранеУчилище; Кметство
Редовни събития
редактиране- Ежегоден събор на селото – всяка първа събота и неделя на май.
Личности
редактиране- Лозан Стрелков – поет, драматург и публицист
- Веселин Борисов – специалист по обществено здраве
Кухня
редактиранеБележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Вж. Турски извори за българската история, серия ХV-ХVІ, Т. ІІ, с. 137 и 138.
- ↑ Невян Митев, Хрониката на Бернард Ваповски като извор за сражението при Варна // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.111
- ↑ Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 300
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
редактиране- Официален сайт Архив на оригинала от 2012-03-15 в Wayback Machine.
