Димово (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Димово.
Община Димово се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Видин.
| Димово (община) | |
 | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Видин |
| Площ | 402.493 km² |
| Население | 6 600 души |
| Адм. център | Димово |
| Брой селища | 23 |
| Сайт | https://dimovo.bg/ |
| Управление | |
| Кмет | Светослав Славчев (Новото време, БСП – Обединена левица, ДПС, НДСВ; 2019) |
 | |
| Димово (община) в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в източната част на област Видин. С площта си от 402,493 km2 заема 3-то място сред 11-те общини на областта, като съставлява 13,18% от територията на област Видин. Границите на община Димово са:
- на североизток – Румъния;
- на изток – община Лом от област Монтана;
- на югоизток – община Ружинци;
- на юг – община Чупрене;
- на югозапад – община Белоградчик
- на северозапад – община Макреш, община Грамада и община Видин.
Релеф, води, климат
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.
Над 90% от територията на общината се заема от ниските и заоблени гърбици, разположени между дълбоко всечените долини на реките Арчар, Скомля и Лом (десни притоци на Дунав) и техните притоци. В най-североизточната част на общината покрай брега на Дунав се простира западната част на ниската и равна Арчаро-Орсойската низина. Тук се намира и най-ниската точка на общината – 26 m н.в.
Останалите около 10% от територията на община Димово се заемат от източните и северни склонове на западно предбалканския рид Белоградчишки Венец с връх Кърнева ливада (904 m), издигащ се западно от село Орешец.
Води
редактиранеПо северната граница на общината, на протежение от 15 km (от km 758 до km 773) протича река Дунав, като тук е разположено само едно населено място – с. Арчар.
Цялата територия на общината попада в три водосборни басейна – реките Арчар, Скомля и Лом (десни притоци на Дунав). Река Арчар протича със средното и долното си течение през северозападната и северната част на общината в дълбока долина с полегати, на места стръмни брегове спряма околния терен. Тя преминава през общинския център град Димово и се влива в река Дунав северно от с. Арчар. Река Скомля протича с цялото си течение от югозапад на североизток през средата на общината също в дълбока, но широка долина. Тя извира от Белоградчишкия Венец и се влива в Дунав в най-североизточната част на общината. Река Лом протича в много малък участък в най-южната част на общината, в землището на с. Яньовец, но нейните леви притоци водят началото си от община Димово и отводняват югоизточните ѝ части.
Климат
редактиранеОбщина Димово попада в умерено-континенталната климатична област – подобласт на западната и средна част на Дунавската хълмиста равнина и подобласт на Предбалкана. Средногодишните температури са 12.2 °C. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности – най-високата измерена абсолютна максимална температура е 42 °C (август), а най-ниската максимална -22.1 °C (януари и декември).
Населени места в община Димово
редактиране| Населено място (старо име) |
Преброяване (от септември 2021)[1] |
По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2024)[2] |
Площ (km²) |
Гъстота (д/km²) |
|---|---|---|---|---|
| Арчар (Акчар) | 1995 | 2716 | 54,418 | 49.91 |
| Бела | 69 | 67 | 20,785 | 3.22 |
| Владиченци | 28 | 27 | 6,419 | 4.21 |
| Воднянци | 171 | 190 | 23,101 | 8.22 |
| Върбовчец | 45 | 51 | 6,663 | 7.65 |
| Гара Орешец | 594 | 640 | 33,909 | 18.87 |
| Димово (Османие, Бързица, Александрово, Влайково, Княз Александрово) | 948 | 1080 | 15,975 | 67.61 |
| Дълго поле | 2 | 2 | 7,288 | 0.27 |
| Държаница | 54 | 104 | 13,448 | 7.73 |
| Извор | 150 | 203 | 30,022 | 6.76 |
| Карбинци | 142 | 146 | 28,865 | 5.06 |
| Кладоруб (Кладоруп) | 27 | 33 | 10,873 | 3.04 |
| Костичовци | 36 | 54 | 21,682 | 2.49 |
| Лагошевци | 19 | 46 | 17,850 | 2.58 |
| Мали Дреновец | 33 | 37 | 12,635 | 2.93 |
| Медовница | 201 | 219 | 18,782 | 11.66 |
| Орешец | 8 | 4 | в землището на село Гара Орешец | - |
| Острокапци | 52 | 55 | 8,854 | 6.21 |
| Септемврийци (Толовица) | 121 | 148 | 16,67 | 8.88 |
| Скомля | 19 | 32 | 8,903 | 3.59 |
| Шипот | 26 | 39 | 12,177 | 3.2 |
| Яньовец | 12 | 15 | 14,787 | 1.01 |
| Ярловица | 58 | 53 | 18,387 | 2.88 |
| Общо за общината: | 4810 | 5961 | 402,493 | 14.81 |
| Населените места с кмет, са със зелен фон, а тези без кметство с жълт. | ||||
Административно-териториални промени
редактиране- Височайши доклад № 938/обн. 09.04.1880 г. – преименува с. Османие (Бързица, Бързици) на с. Александрово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Акчар на с. Арчар;
- – преименува с. Мехмедовци на с. Попниколаево;
- МЗ № 140/обн. 29 януари 1936 г. – преименува с. Александрово на с. Влайково;
- МЗ № 492/обн. 27.03.1936 г. – преименува с. Влайково на с. Княз Александрово;
- МЗ № 1691/обн. 27.09.1937 г. – признава н.м. Орешец за гар.с. Гара Орешец;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Княз Александрово на с. Димово;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Попниколаево и го присъединява като квартал на с. Карбинци;
- Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Толовица на с. Септемврийци;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Димово за с.гр.т. Димово;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Кладоруп на с. Кладоруб;
- Указ № 828/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Димово за гр. Димово;
- Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 г. – закрива община Дунавци и присъединява селата Арчар, Владиченци, Държаница, Мали Дреновец, Септемврийци и Ярловица и техните землища към община Димово;
Население
редактиране| Община Димово | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 23011 | 23402 | 21962 | 18500 | 14925 | 12136 | 10644 | 8783 | 6514 | 4810 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1][1] | |||||||||||
Население по възрастови групи
редактиране| Население по възрастови групи към септември 2021 година[1] | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
| 4810 | 244 | 200 | 302 | 245 | 175 | 184 | 248 | 228 | 235 | 267 | 340 | 295 | 347 | 396 | 439 | 318 | 194 | 153 |
Етнически състав
редактиранеЕтническа група от общо 6271 самоопределили се (към 2011 година):[3]
Политика
редактиране- 2019 – Светослав Венциславов Славчев (МК „Новото време“ – ВОЛЯ и ДПС) печели на втори тур с 56,62% срещу Лозан Георгиев Лозанов (ГЕРБ) с 41,28%.
- 2015 – Лозан Георгиев Лозанов (ГЕРБ) печели на втори тур с 50,23% срещу Светослав Венциславов Славчев (Обединена България) с 49,77%.
- 2011 – Лозан Георгиев Лозанов (ГЕРБ) печели на втори тур с 52,73% срещу Добромир Филипов Тодоров (БСП) с 47,27%.
- 2007 – Тодор Илиев Тодоров (БСП) печели на втори тур с 50,16% срещу Иванела Георгиева Андреева (ГЕРБ) с 49,84%.
- 2003 – Тодор Илиев Тодоров (БСП) печели на втори тур с 57% срещу Иванела Георгиева Андреева (Българска социалдемокрация).
- 1999 – Тодор Илиев Тодоров (БСП) печели на първи тур с 52% срещу Христина Христова (ОДС).
- 1995 – Тодор Илиев Тодоров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур със 71% срещу Методи Василев (Народен съюз).
Транспорт
редактиранеПрез общината преминава участък от 43,8 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.
През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:
- участък от 28,7 km от Републикански път I-1 (от km 30 до km 58,7);
- участък от 11,9 km от Републикански път II-11 (от km 10,7 до km 22,6);
- началният участък от 3,6 km от Републикански път III-102 (от km 0 до km 3,6);
- началният участък от 28,8 km от Републикански път III-1102 (от km 0 до km 28,8);
- началният участък от 1,1 km от Републикански път III-1104 (от km 0 до km 1,1);
- последният участък от 14,8 km от Републикански път III-1142 (от km 4,5 до km 19,3);
- последният участък от 1,6 km от Републикански път III-1403 (от km 18,8 до km 20,5).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта L-34-142. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
редактиранеИзточници
редактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.