Скопе
Скопе или Скопие или Скопо (на турски: Üsküp, Юскюп, на гръцки: Σκοπός, Скопос) е село и община в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград (Къркларели).
| Скопе Üsküp | |
| — село — | |
  Скопе  Скопе | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 311 m |
| Население | 233 души (2000) |
| Скопе в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира в южното подножие на Странджа, на 10 километра източно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История редактиране
В 19 век Скопе е село в Бунархисарска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Юскюп (Youskup) има 695 домакинства и 106 жители мюсюмани 1250 жители българи и 1440 жители гърци.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Скопе живеят 105 патриаршистки български семейства[2] и 700 гръцки.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Скопо са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население се изселва в 1913 година. Гръцкото населението на Скопе се изселва след Гръцко-турската война в 1922 година. Част от жителите му се заселват в сярското село Кешишлък, Гърция, прекръстено на Неос Скопос.[5]
Личности редактиране
- Родени в Скопе
Колю Атанасов, македоно-одрински опълченец, нестроева и 1 рота на 8 костурска дружина, убит при Радкова скала[6]- Апостол Параскевов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“ с корона[7]
Георгиос Роис (1910 – 1994), гръцки поет- Константин Апостолу (1862 – 1912), гръцки духовник
- Константинос Талядурис (1893 – 1978), гръцки политик
- Коста Христов, македоно-одрински опълченец, 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
- Николаос Константопулос (1884 – 1975), гръцки политик
- Янко Стоянов Ускюплията (1873 - ?), деец на ВМОРО,[9] четник на Лазар Маджаров, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[10]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.303.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
- ↑ Сайт на Дем Струма, архив на оригинала от 16 април 2009, https://web.archive.org/web/20090416145537/http://www.strymonas.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=102&Itemid=133, посетен на 30 март 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 65.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 539.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 770.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 416.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.