Скопе или Скопие или Скопо (на турски: Üsküp, Юскюп, на гръцки: Σκοπός, Скопос) е село и община в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград (Къркларели).

Скопе
Üsküp
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 311 m
Население 233 души (2000)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в южното подножие на Странджа, на 10 километра източно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

ИсторияРедактиране

В 19 век Скопе е село в Бунархисарска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Юскюп (Youskup) има 695 домакинства и 106 жители мюсюмани 1250 жители българи и 1440 жители гърци.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Скопе живеят 105 патриаршистки български семейства[2] и 700 гръцки.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Скопо са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население се изселва в 1913 година. Гръцкото населението на Скопе се изселва след Гръцко-турската война в 1922 година. Част от жителите му се заселват в сярското село Кешишлък, Гърция, прекръстено на Неос Скопос.[5]

ЛичностиРедактиране

 
Бюст на Константинос Талядурис в Гревена
Родени в Скопе
  •   Колю Атанасов, македоно-одрински опълченец, нестроева и 1 рота на 8 костурска дружина, убит при Радкова скала[6]
  •   Апостол Параскевов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“ с корона[7]
  •   Георгиос Роис (1910 – 1994), гръцки поет
  •   Константин Апостолу (1862 – 1912), гръцки духовник
  •   Константинос Талядурис (1893 – 1978), гръцки политик
  •   Коста Христов, македоно-одрински опълченец, 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
  •   Николаос Константопулос (1884 – 1975), гръцки политик
  •   Янко Стоянов Ускюплията (1873 - ?), деец на ВМОРО,[9] четник на Лазар Маджаров, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[10]

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.303.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
  5. „Сайт на Дем Струма“, архив на оригинала от 16 април 2009, https://web.archive.org/web/20090416145537/http://www.strymonas.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=102&Itemid=133, посетен 16 април 2009 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 65.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 539.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 770.
  9. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 416.
  10. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.