Отваря главното меню

Вторият редовен скопски окръжен конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация се провежда между 17 - 24 юли 1906 година. Конгресът се провежда в България като от избраните 35 делегати заседават 32. За председател на конгреса е избран Бакунин, за подпредседател Сливаров, а за секретари Есен и Петко Пенчев. Целта на конгреса е подготовка на окръга за предстоящия през есента общ конгрес на ВМОРО.

II Скопски окръжен конгрес
— конгрес —
Място България
Датировка 17 – 24 юли 1906 г.
Скопски конгрес на ВМОРО (1906) в Общомедия

РешенияРедактиране

Програмата на конгреса включва въпроси от частен характер на Скопския окръг: отчет на дейността, ревизия, мерки за подобряването на учебното дело, въоръжаването, преразпределение на околиите, подобряването на културното и икономическото положение на населението и издаването на окръжен революционен орган; въпроси от общ характер на ВМОРО: отношението на организацията към България и материалната ѝ издръжка, отношение към сръбската и гръцката въоръжени и легални пропаганди, отношение към чуждите етнически групи в Македония, бъдеща дейност, управление, ревизия на дейността на ЦК на ВМОРО и Задграничното представителство. Също така са предвидени избори за нов окръжен комитет, делегати за общия конгрес, ревизор и финансова контролна комисия.

Сред решенията са: създава се нов IX Светиниколски революционен район в Скопския окръг, ВМОРО да остане самостоятелна, но да се приема помощ от България, да се предприемат конкретни действия срещу сръбската въоръжена пропаганда в Кумановско, Христо Матов и Петко Пенчев са натоварени да изработят проекти за нов устав на организацията. За членове на окръжния комитет са избрани Самоткин, Гарибалди, Кронщадски, Дантон и Кавур; за нелегални членове - Петър Ангелов и Мише Развигоров; за членове на финансовата комисия – Лавров, Камбис, Некер и Мушон; за делегати на предвидения общ конгрес на ВМОРО – Христо Матов, Иван Илиев, Лавров, Петко Пенчев, Петър Ангелов, Тодор Александров, Асенов и Гарибалди[1][2].

По отношение на сръбската и гръцката пропаганда конгресът решава:

Конгресът намира както легалната, така и въоръжената сръбска и гръцка пропаганди еднакво опасни за съществуванието на Орг. Понеже те преследват в самата организационна територия чисто държавнически завоевателни цели, които са в диаметрална противоположност с автономния принцип на Организацията, тя трябва да ги преследва най-безпощадно с всички свои сили и средства. Орг нема нищо против внасянето национално самосъзнание между своите поданици небългари, обаче тя никога не ще позволи изнасилването националността на българския елемент.

Районни представителиРедактиране

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 465-470., „Резолюция на втория редовен скопски окръжен конгрес на ВМОРО“
  2. Петров, Тодор. Съвещателното събрание от 1907 година, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 69.