Отваря главното меню

Михаил Монев Колев, наречен Мирчо[1], е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация, един от най-близките сътрудници на Тодор Александров.

Михаил Монев
български революционер

Роден
Починал

Образование Цариградска българска духовна семинария
Народен представител в:
XXI ОНС   XXIII ОНС   
Михаил Монев в Общомедия

БиографияРедактиране

Михаил Монев е роден в 1881 година в Кратово, тогава в Османската империя. Учи в българското педагогическо училище в Скопие, а по-късно в българската семинария в Цариград. Женен е за София Монева, сестра на водача на ВМОРО и ВМРО Тодор Александров. Работи като учител в Скопие, Кратово, Кочани, Куманово и други селища. Още като ученик в Цариград създава революционни кръжоци. Член е на ВМОРО от 1897 година. В 1898 година след Винишката афера е задържан и подложен на изтезания. През 1906 година е делегат на Скопския конгрес на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 година Монев е член на Българския конституционен клуб в Цариград.[2] Монев заедно с бившия върховист Михаил Думбалаков участва в организирането на заповяданото от Тодор Лазаров и Тодор Александров убийство на Яне Сандански и на неуспешния атентат срещу него в Цариград.[3]

 
Отляво надясно: прави - Никола Коцев, Михаил Монев, Атанас Саев, Данчо Данов; седнали - Пантелей Костурлиев, Вангел Попангелов, Милан Конев, Спас Попфилимонов.

При избухването на Балканската война е в щаба на ІІІ българска армия. Носител е на орден „За храброст“.[4].

След Първата световна война Монев участва активно във възстановяването на революционната организация под ръководството на зет му Тодор Александров и има големи заслуги за организирането на Петричко. Заедно с Иван Караджов Монев изгражда и поддържа куриерски връзки, екипира и въоръжава чети за Вардарска Македония. На 3 февруари 1920 година участва на заседанието, на което Тодор Александров и Александър Протогеров излагат плана си за възстановяване на революционната организация.[5] Преследван и арестуван е от земеделското правителство, което прави опит да го убие заедно с Иван Караджов и Иван Попевтимов.[6]

Монев, като доверено лице на Тодор Александров, заедно с Димитър Влахов през август 1923 година е на разузнавателна мисия в Москва.[7][8] Делегацията се среща с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер. По същото време в Москва са и Филип Атанасов и Славе Иванов от МФО, които разговарят със същите хора.[9]

Монев участва активно в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринско. През юли 1924 година участва в нови преговори с представители на Коминтерна[10].

Монев е чиновник в Горна Джумая и е избран за депутат в ХХІ Народно събрание от Демократическия сговор. След убийството на Тодор Александров участва в подготовката на Горноджумайските събития. Заедно с Петър Кушев е официален пълномощник на ВМРО пред министерствата.[11]

След убийството на Александър Протогеров Монев подкрепя крилото на Иван Михайлов. Михаил Монев е едно от основните лица, поддържащи връзката на революционната организация с българските правителства.[12] В 1932 година Монев е избран за запасен член на Централния комитет на ВМРО.[13]

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Монев е интерниран от звенарската власт в Лом.[14]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.66
  2. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 25.
  3. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 33 - 45.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 110.
  5. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 23, 211.
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 312.
  8. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 2. ВМРО и общобългарските политически борби, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  9. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 101 – 102.
  10. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.128.
  11. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. 3. Кризата във ВМРО и наложеното стабилизиране на пиринската спомагателна база, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  12. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934), 1. Македонската парламентарна група – легално проявление на ВМРО в Третото българско царство, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  13. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934), 2. Боевият институт, или народната армия на ВМРО в България, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  14. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934), 4. Великият македонски събор и краят на организационния режим, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.