Отваря главното меню

Скоростни пътища в България

Скоростните пътища са нова категория пътища в България.

Те са специално изградени и означени за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и с подобни на автомагистралите характеристики, но без специална лента за аварийно спиране. Вместо това те имат площадки за принудително спиране. Друга разлика е, че връзките към прилежащи територии са чрез локално платно. Максималната скорост за движение е 120 km/h.

Към 2011 година са в процес на планиране. Според плана, представен от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, до 2020 година България трябва да разполага със 7 скоростни пътя и 7 магистрали[1] с максимална скорост за движение по тях 120 km/h.

Скоростните пътища са с габарит Г20 като допълващ и заместващ елемент на автомагистралната система с по-ниска цена на изграждане позволяват относително лесното им преустройване в класически автомагистрали в бъдеще.

Към началото на 2016 г. планираното според стратегията от 2010 г. претърпява значителни изменения. Някои от трасетата с най-висок приоритет като отсечката Русе – Велико Търново се разширяват до пълни автомагистрали, а други като София – Гюешево и Варна – Дуранкулак отпадат от групата на приоритетните проекти.[2]

Скоростни пътища и автомагистрали в България

Нормативна уредбаРедактиране

Нормативното уреждане на показателите, които определят един път като скоростен, е осъществено чрез Закона за пътищата. Предложението за промени, направено на 25 януари 2012 г., въвежда седем критерия, на които трябва да отговаря един път, за да бъде определен като скоростен. За тези промени е предвидено да бъдат гласувани и приети, след което влизат в сила. Критериите са:

  • 1. самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение;
  • 2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии да е само на различни нива (чрез надлез или подлез);
  • 3. вливането и отливането на движението да се осъществява само от пътни възли на различни нива;
  • 4. връзките към прилежащи територии да са чрез локално платно, отделено от директно трасе с разделителна ивица с ширина не по-малко от 2 m;
  • 5. да имат предпазна телена ограда;
  • 6. да имат площадки за принудително спиране;
  • 7. да имат площадки за отдих[3] [4] [5].

В сила от 26 октомври 2018 г. е Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. за проектиране на пътища издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съставни елементи и граница на приложение :

Озна­чение Пътно плат­но, m Ленти за дви­жение,бр. Размер на лен­тите за движе­ние, m Водещи иви­ци, m Ленти за спи­ране, m Средна раздели­телна ивица,m Бан­кет, m Про­ектна ско­рост, km/h Клас на пътя МПС/24 h*
Г 25,50 25,50 2 х 2 3,50 + 3,25 0,25/0,50 2,50 2,50 1,50 110 СП 12000 - 30000
Г 23,50 23,50 2 х 2 2 х 3,75 0,50 - 3,50 1,50 120/110 СП 12000 - 30000

Общ списъкРедактиране

Скоростен път Начален пункт Междинни пунктове (с връзки) Краен пункт (с връзки) Дължина Изградени Изградени Състояние
1 София Перник, Радомир, Кюстендил Гюешево 85 km 17 km 20 %
2 Видин Монтана, Враца Ботевград 185 km 22 km 11,89 %
3 Русе Велико Търново (АМ Хемус), Стара Загора
(АМ Тракия), Хасково, Кърджали
Маказа 261 km 8 km 3%
4 Варна Балчик, Каварна Дуранкулак 110 km 13 km 11,81 %
5 Русе Разград Шумен (АМ Хемус) 105 km 10 km 5% добро
6 Пловдив Асеновград, Смолян Рудозем 25 km 10 km 40%
7 Кюстендил Самоков (АМ Тракия) АМ „Тракия“, (АМ Хемус) 143 km 0 km 0%

Текущо строителствоРедактиране

София – ГюешевоРедактиране

Скоростен път София-Гюешево е с дължина 85 km и отсечката от пътен възел Драгичево на АМ „Люлин“ / АМ „Струма“, през Перник до Радомир вече е построена.

Видин – БотевградРедактиране

Пътят Видин – Ботевград е с дължина 185 km. Участъците от Видин до Монтана[6] и от Враца до Ботевград се финансират по Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013“,[7], но строителството още не е започнало.

Русе – МаказаРедактиране

Скоростният път от Русе до Маказа е с дължина 261 km и пресича България от север на юг, свързвайки Дунав мост на румънската граница с прохода Маказа на гръцката граница. Отсечката от Кърджали до Подкова се финансира по Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013“.[8] Договорите за строителството и надзорът му са подписани на 30 август, а официално строителството започва на 1 септември 2011 година.[9]

Варна – ДуранкулакРедактиране

Варна – Дуранкулак е четвъртият скоростен път и е с дължина 110 km, свързвайки Варна и магистралите Хемус и Черно море с румънската граница. Този скоростен път ще се финансира по бъдещи програми на Европейския съюз[10].

Русе – Разград – ШуменРедактиране

Скоростният път от Русе до Шумен е дълъг 105 km и ще се финансира по бъдещи програми на Европейския съюз[10].

В края на 2012 г. започва разширяването на пътя само с 1 нова лента, така че да стане трилентов. Не се налагат отчуждителни процедури, тъй като когато е строен участъкът, е оставен малко по-широк и сега банкетите ще стигнат за новата лента. Планира се да бъде завършен през 2015 г.

Пловдив – РудоземРедактиране

Пътят започва от Пловдив, минава край Асеновград и достига до гръцката граница при Рудозем. Планира се да бъде финансиран по бъдещи програми на Европейския съюз.[10]

РилаРедактиране

Пътят е от Дупница, през Самоков до София и заменя магистрала Рила. Планира се да бъде финансиран по бъдещи програми на Европейския съюз.[10]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Яна Бодурова. Пътища с предимство. // Капитал, 28 януари 2011. Посетен на 14 април 2011.
  2. Милена Василева, „До март завършва проектът на АМ „Русе – Велико Търново“ с дължина 120 км“, infrastructure.bg. Посетен на 16 юни 2015 г.
  3. www.vesti.bg
  4. offnews.offroad-bulgaria.com
  5. fakti.bg
  6. (E 79) Видин – Монтана. // ОП „Транспорт“, 19 март 2008. Посетен на 14 април 2011.
  7. Модернизация на участък от път I-1 (E 79) Враца – Ботевград. // ОП „Транспорт“, 19 март 2008. Посетен на 14 април 2011.
  8. Кърджали – Подкова. // ОП „Транспорт“, 19 март 2008. Посетен на 14 април 2011.
  9. Подписани са договорите за „Кърджали – Подкова“. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 30 август 2011. Посетен на 31 август 2011.
  10. а б в г Радостина Маркова. Магистрала „Хемус“ ще се строи с финансиране от ЕС. // Капитал, 14 април 2011. Посетен на 14 април 2011.