Скумско

селище в Гърция, Западна Македония

Скумско, още Сконско, Скъмско или Кунско[1] (на гръцки: Βράχος, Врахос, до 1926 Σκούμτσικον, Скумцикон[2]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Скумско
Βράχος
— село —
Гърция
40.3525° с. ш. 21.09° и. д.
Скумско
Западна Македония
40.3525° с. ш. 21.09° и. д.
Скумско
Костурско
40.3525° с. ш. 21.09° и. д.
Скумско
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина1040 m
Население25 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 1080 m надморска височина в северните поли на планината Одре (Одрия). Край селото е изкуственото Скумско езеро.[3]

В Османската империя

редактиране

В църквата „Успение Богородично“ в селото са запазени византийски икони.[4]

В края на XIX век Скумско е населявано от гърци качауни село в Костурска каза на Османската империя.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Скъмско е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 13 къщи.[6]

Гръцки статистики от 1905 година показват Скумбцико като село с 200 жители гърци.[7]

През май 1905 година гръцка чета залавя в Скумско 43 българи гурбетчии, между които и 8 жупанци, пътуващи към Гърция, и ги избива, като оцеляват само Зисо Потев (Шонтев) и Томо Ч. Чачов от Жупанища и Станко от Габреш.[8][9]

Според Георги Константинов Бистрицки Скъмско преди Балканската война има 25 гръцки къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Скомско е обозначено като гръцко селище.[12]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Врахос. Традиционно жителите на селото ходят на гурбет.[5]

Населението намалява заради Гражданската война и засилената емиграция отвъд океана след нея.[5]

В старата училищна сграда функционира етнографски музей.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Скумско на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Брези Μπρέζι Стенорема Στενόρεμα[13] река
Боаз[14] Μπογάζι Дросеро Рема Δροσερὸ Ρέμα[13] река извираща в Одре, разделяща Големо и Мало Одре, приток на Галешово[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 150[5] 169[5] 231[5] 285[5] 200[5] 156[5] 74[5] 136[5] 150[5] 67 33 25

Личности

редактиране
Родени в Скумско
  •   Аргириос Вранголас (Αργύριος Βράγκολας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
  •   Атанасиос Апостолу (Αθανάσιος Αποστόλου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
  •   Евангелос Велукас (Ευάγγελος Βελούκας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, действал като куриер и ятак[15]
  •   Зикос Темелис (Ζήκος Θέμελης), гръцки андартски деец, четник, убит в Палеокримини през юни 1905 г.[15]
  •   Николаос Кирязос (Νικόλαος Κυριάζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
  •   Николаос Стерьос (Νικόλαος Στέργιος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[16]
  •   поп Петрос Христу (Παπα-Πέτρος Χρήστου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
  •   Ставрос Бакис (Σταύρος Μπάκης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
  •   Стерьос Мельос (Στέργιος Μελιός), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
  •   Христос Йотас (Χρήστος Γιώτας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
  •   Христос Янулис (Χρήστος Γιαννούλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
  •   Янулис Петропулос (Γιαννούλης Πετρόπουλος), гръцки андартски деец, агент от ІІ, ръководител на комитета в Скумско[17]
Починали в Скумско
  •   Зисо Нолев, подвойводa на жупанската чета на Пандо Сидов през Илинденско-Преображенското въстание. Зисо Нолев е убит в Скумско в 1905 година[1]

Литература

редактиране
  • Γιώσσης, Χρυσόστομος. Ο Βράχος και τα Όντρια: λαογραφικά, – Αθήνα, 1998.
  1. а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 168, 182 – 183.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б Φωτοδιαδρομή : Τεχνητή Λίμνη Βράχου, Βράχος, Όντρια, Λάγκα -Δήμου Άργους Ορεστικού // Tovoion, 27 Μαρτίου 2019. Архивиран от оригинала на 2021-10-18. Посетен на 22 януари 2021 г.
  4. Δήμος Ορεστίδος, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен на 9 февруари 2021 
  5. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 41. (на македонска литературна норма)
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vrahos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 176 – 177.
  9. Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 10 – 11.
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  11. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  14. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 75. (на гръцки)
  16. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 75 - 76. (на гръцки)