Габреш (дем Костур)

селище в Гърция, Западна Македония
Disambig.svg Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Габреш (община Куманово).

Га̀бреш (на гръцки: Γάβρος, Гаврос, до 1926 година Γαβρέσι или Γκαμπρέσι, Гавреси/Габреси[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Габреш
Γάβρος
— село —
Панорама към Стари Габреш
Панорама към Стари Габреш
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областКореща
Надм. височина820 m
Население0 души (2011 г.)
ДемонимГабрешѐни
Пощенски код520 55
Телефонен код24670-84
Габреш в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 12 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) на десния бряг на Рулската река. Селото е на практика изоставено. От другата страна на реката е създадено ново селище, наричано Неос Икисмос (Νέος Οικισμός, в превод Ново село) или Кореща (Κορέστια) по името на областта. Църквата в Стари Габреш се нарича „Свети Никола Нови“ (1870), а двата параклиса са „Свети Мина“ и „Света Богородица Пречиста“ („Въведение Богородично“). До „Свети Никола“ е църквата „Свети Никола Стари“ („Свети Модест“) от XVI век.[2] Между Габреш и Брезница е Габрешкото кале.[3][4]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Новата църква „Свети Никола Нови
 
Църквата „Свети Никола Стари
 
Стенописи на Свети Атанасий и Свети Ахил в „Свети Никола Стари

В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 54 семейства.[5] В края на XIX век Габреш е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габреш (Gabrèche) е посочено като село в Костурска каза с 38 домакинства и 115 жители българи.[6]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика Иларион Костурски пристига в Габреш, за да се опита лично да го закрие.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Габреш има 455 жители българи християни.[8]

В началото на XX век според гръцка статистика в селото живеят 62 екзархийски и 28 патриаршистки семейства, но след Илинденското въстание в 1903 година всички жители на Габреш минават под върховенството на Българската екзархия.[9] Същата година турските власти не допускат учителя Сандо Байов от Нестрам да отвори българско училище в селото.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[11]

 
Габрешкото спомогателно дружество „Напредък“, Торонто, 1911

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като гръцко с 318 жители.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Габреш преди Балканската война има 100 български къщи.[13]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 3/4 ч. на югозапад от с. Брезница по течението на река Бигла, на десния ѝ бряг и дефилето за Костур е разположено с. Габреш. В него жителите му си говорят чисто български и признават за свой духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и си имат свои българска църква и българско училище.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Габрешъ е обозначено като българско селище.[15]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Габреш има 100 къщи славяни християни.[16]

В 1926 година селото е прекръстено на Гаврос. В 1928 година в селото има 7 гърци бежанци от Турция. Между 1914 и 1919 година 9 души от Габреш подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 7. В селото има едно политическо убийство.[17] Между двете световни войни има голяма емиграция отвъд океана.[18]

През Втората световна война Габреш е в италианската окупационна зона и пострадва от окупаторите.[19] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно, 87 деца от Габреш са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[20] Част от жителите на Габреш бягат в Югославия, а в селото се укриват хора от околните села.[18]

След войната започва масова емиграция отвъд океана.[18]

Жителите се занимават със земеделие, като произвеждат жито, боб, овощия и частично със скотовъдство.[18]

Прекръстени с официален указ местности в община Габреш на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Осово[21] Όσοβο Скиеро Рема Σκιερὸ Ρέμα[22] река в Дъмбенската планина З от Габреш[21]
Бочила[21] Πότσιλα Апало Απαλό[22] връх в Дъмбенската планина, СЗ от Габреш[21]
Карпи[21] Κορπὲς Корфес Κορφές[22] връх в Дъмбенската планина (1228 m), СЗ от Габреш[21]
Манкова[21] Μάνκοβα Адиавато Αδιάβατο[22] местност в Дъмбенската планина, СЗ от Габреш
Черна гора[21] Τσερναζόρα Дримос Δρυμός [22] местност във Вич, С от Габреш[21]
Рескенче[21] Ρεσκέντσε Дафномилис Δαφνομήλης[22] местност във Вич, С от Габреш[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 648[18] 509[18] 405[18] 384[18] 447[18] 107[18] 75[18] 91[18] 10[18] 7 0

ЛичностиРедактиране

 
Семейството на Пандо Скендеров от Габреш, 1911 г.
 
Реклама на бакалницата и месарница на Иван Търпов Тумбовски и Кърсте Е. Евангелов и двамата от Габреш, емигранти в Гранит Сити, Илинойс
 
Димитър Далипо
Родени в Габреш
Други

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Πανδέκτης.  Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς. // Ιστορικά Καστοριάς, 16 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 29 януари 2020 г.
  3. [www.odos-kastoria.gr/2011/05/blog-post_10.html  Βυζαντινό κάστρο]. // Οδός, 2011-05-10. Посетен на 7 март 2022 г. (на гръцки)
  4. Τυρρηνοί: Κάστρα φρούρια και ακροπόλεις της Π.Ε. Καστοριάς (του Σταύρου Π. Καπλάνογλου). // OlaDeka. Посетен на 7 март 2022 г. (на гръцки)
  5. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  10. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  14. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  15. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  18. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  19. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  21. а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  22. а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  23. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 142.
  24. Золумовъ, Гиро. Поклонъ предъ Илинденскитѣ герои. // Македонска трибуна 27 (1380). Indianapolis, 30 юлий 1953 година.
  25. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
  26. Илинден 1903 – 1953, Централният комитет на МПО, Индианополис, стр. 18 – 19, 1953
  27. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 415.
  28. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.