Скунксови

(пренасочване от Скункс)

Скунксовите (Mephitidae) са семейство дребни Хищници включвани в семейство Порови (Mustelidae).

Скунксови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
надсемейство:Пороподобни (Musteloidea)
семейство:Скунксови (Mephitidae)
Научно наименование
Bonaparte, 1845
Разпространение
Skunk genera ranges.png
Скунксови в Общомедия
[ редактиране ]

Физическа характеристикаРедактиране

Скунксовете са дребни, подобни на пор хищници с издължено и набито телосложение, къси, силни крака с дълги нокти приспособени за копаене и дълга рунтава опашка. Дължината им варира до 43 – 90 см. Дългата им гъста козина има характерна черно-бяла окраска, служеща им като сигнализираща защитна окраска, с различни вариации на ивици и петна при отделните видове, понякога с преобладаващи тъмни кафяви, сиви или кремави отенъци. С нея те предупреждават евентуалните си нападатели за добре развитите си анални жлези, отделящи секрет - сложно съединение от съдържащи сяра метил- и бутилтиоли (C4H7SH)) - с ужасна миризма, наподобяваща тази на смесица между развалени яйца, чесън и изгоряла гума.

РазпространениеРедактиране

Скунксовете от типа, известен като "американските скунксове" се срещат в Америка от Канада на север до Патагония на южния континент, а този, познат като миризливи язовци в Югоизточна Азия - особено на островите от Малайския архипелаг. Подобни животни има и в Европа, и в България.

КласификацияРедактиране

Скунксовете са били класифицирани като подсемейство в състава на семейство Порови (Mustelidae), но в съвременната класификация на Хищниците се отделят в самостоятелно семейство, към което се отнасят и малайските миризливи язовци (Mydaus), които в по-старата литература се среща в състава на подсемейство Язовци (Melinae).

По-рано петнистите скунксове са смятани за представители на един-единствен вид: Петнист скункс (Spilogale putorius), но скорошни генетични изследвания разграничават 4 отделни вида.

Северноамериканските зурлести скунксове (Conepatus leuconotus) се деляха на два вида: Западен (C. mesoleucus) и Източен (C. leuconotus), но бе установена тяхната идентичност[1].

  • семейство MephitidaeСкунскови
    • род Mephitis – ивичести скунксове
    • род Spilogale – петнисти скунксове
    • род Conepatus – зурлести скунксове
      • Conepatus leuconotus – Северноамерикански зурлест скункс, мексикански скункс
      • Conepatus semistriatus – Ивичест зурлест скункс, амазонски скункс, полуивичест скункс
      • Conepatus chinga – Южноамерикански зурлест скункс, скункс на Молина, кралски скункс
      • Conepatus humboldtii – Хумболтов скункс, патагонски (аржентински) зурлест скункс
    • род Mydaus – малайски миризливи язовци

Начин на живот и поведениеРедактиране

Скунксовете са самостоятелни, териториални животни, активни привечер и рано сутрин, като останалата част от денонощието прекарват скрити в своите бърлоги. Своята бърлога скункса изкопава сам или ползва дупките на други животни (мармоти, язовци и др.), но може да се скрие и в скална пукнатина, хралупа на дърво или дори в запустяла сграда. Макар и единаци по природа, през зимата скунксовете понякога се събират по няколко в обща бърлога (обикновено в състав от един мъжки и до 12 женски) за да се топлят един-друг с телата си. През зимата обаче не изпадат в летаргичен сън, но все пак са ниско активни и рядко излизат навън.

ХраненеРедактиране

Скунксовете са всеядни и известни като много лакоми животни. Разчитат най-вече на силното си обоняние и добрия си слух. Общо взето ядат всичко което могат да открият или уловят на земята, според сезона и не подминават мърша, дори се приучават да ровят в човешките отпадъци. Месната си диета разнообразяват с плодове, корени, треви, ядки, гъби. Много обичат пчелен мед, нападат безогледно кошерите разчитайки на дебелата си козина предпазваща ги от ужилванията на пчелите.

Отбранителни навициРедактиране

Скунксовете пръскат неприятелите си с миризлив секрет. Повечето хищници разпознават уникалната черно-бяла предупредителна окраска на скункса и ги избягват. Освен това при среща с неприятел скунксът първо заплашва със съскане, зъбене, тропане с крака и вирва рунтавата си опашка нагоре откривайки аналните си жлези, след което пръска секрет, целейки се на височината на носа. Миризмата на секрета е неприятна, но той не оказва вредно влияние.

Тази отбранителна стратегия е много ефективна срещу хищници с добро обоняние като кучета, вълци, мечки, белки и дори - срещу човека.

Същевременно зрението им е много лошо. Не виждат добре на повече от 3 метра разстояние и поради това огромен брой скунксове стават жертва на движещите се по пътищата автомобили.

Размножаване и жизнен цикълРедактиране

Скунксовете са полигамни животни, един мъжки се съвокуплява с няколко женски. Техният размножителен период обикновено е рано напролет. След варираща при различните видове, но най-често около 66-дневна бременност (обикновено през май) женската ражда в предварително приготвена от нея за целта бърлога от 4 до 7 малки. Те се раждат слепи, глухи, но напълно покрити с мека бебешка козина. Проглеждат след около 3 седмици. След близо два месеца те са напълно развити и отбити, но остават с майка си почти до навършване на година, когато достигат и полова зрялост. Майката-скункс ревностно защитава своите малки. Мъжките не вземат участие в отглеждането на малките и дори представляват заплаха за тях.

Скунксовете имат кратка продължителност на живота. Освен че са честа жертва на пътния трафик, много хора и стрелят по тях или ги тровят. По-малко от 10% доживяват 3-годишна възраст. Като домашни любимци и въобще в условията на питомство, скунксове могат да живеят до около 10, понякога - и до 20 години. Отглеждането им обикновено става след като се отстранят аналните им жлези. Сериозна пречка за развъждането на скунсковете в плен, представлява липсата на достатъчно генетично разнообразие в рамките на питомната американска популация.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране