Сливница (община Ресен)

селище в Република Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Сливница.

Сливница, известно и като Слимница (на македонска литературна норма: Сливница), е село в община Ресен, Северна Македония.

Сливница
Сливница
— село —
Манастир „Рождество Богородично“.
Манастир „Рождество Богородично“.
40.9589° с. ш. 21.0814° и. д.
Сливница
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областДолна Преспа
Надм. височина996 m
Население188 души (2002)
Пощенски код7316
МПС кодВТ
Сливница в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Долна Преспа на брега на Преспанското езеро, в подножието на планината Баба.

История редактиране

 
Панорама на селото

В XV век в Сливница са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[1] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Исливница, хас на падишаха, с 30 ханета гяури, 32 ергени гяури и 3 вдовици гяурки.[2]

В XIX век Сливница е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Слиница (Slinitza) е посочено като село в каза Ресен с 20 домакинства и 56 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сливница има 120 жители българи християни и 6 българи мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сливница е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 17 къщи.[5]

Според официални османски данни по време на Илинденското въстание през лятото на 1903 година в селото изгарят 2 български къщи.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сливница има 184 българи екзархисти и 6 албанци.[8]

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат сръбски части. Чета на Черна ръка, начело с Василие Търбич под предлог разоръжаване на населението започва масов терор над всички по видни българи. В Сливница са бити с часове до смърт Крум Сливенчанец и българският свещеник Петър.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 188 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 188
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Забележителности редактиране

 
„Свети Димитър“

Край селото е разположен манастирът „Рождество на Пресвета Богородица“. Селото има четири църкви. „Свети Атанасий“ е малко еднокорабна църква, разположена западно от селото.[11] Няма източници кога е построена църквата „Свети Атанасий“, но се предполага, че това е станало някъде в XIX век.[12] „Свети Никола“ е нова църква, изградена над селото на старо култово място и некропол. „Свети Димитър“ е гробищна църква, разположена северно от селото. „Света Петка“ е малка еднокорабна църква на три километра от селото, изградена на старо култово място с останки от некропол.[11]

 
Свети Горазд от манастира „Рождество на Пресвета Богородица“

Бележки редактиране

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170 – 171. (на френски)
  9. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007 
  11. а б Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  12. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 291.